О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 13.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №4708/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Е. Й., с вх.№ 7392 от 26.11.2013 г. на Ловешкия окръжен съд, подадена чрез „М и БМ Е.” с клеймо от 25.11.2013 г., срещу Определение №926 от 01.11.2013 г. по ч.гр.д.№480/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане №2989 от 22.07.2013 г. по ч.гр.д.№1362/2013 г. на Ловешкия районен съд, ГК, с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника Н. А. К. за вземане в размер на 34 597.26 лв. главница, произтичаща от неизпълнение на задължение по договор за банков кредит, сумата 8 928.21 лв. дължими лихви за периода от 20.08.2011 г. до 18.07.2013 г., за 69.19 лв. такса и за присъждане на разноски общо 1 935.03 лв. За да потвърди обжалваното разпореждане, Ловешкият окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че подаденото от настоящия частен жалбоподател заявление е нередовно по смисъла на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК, тъй като не съдържа конкретните обстоятелства, от които произтича изискуемостта на вземането. Липсва размерът на предоставения и усвоен кредит, размерът на договорените анюитетни вноски, месечният им падеж и тяхното издължаване. Не са посочени обстоятелствата, при които е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, поради което съдът не може да извърши проверка дали редовният от външна страна документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Частният жалбоподател [фирма], твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Подържа, че неправилно въззивният съд е възприел изводите на районния съд за нередовност на подаденото заявление по чл.417, т.2 ГПК, тъй като в последното подробно са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането му, които са подкрепени с представените от заявителя документи: Договор за банков кредит №1281/26.01.2007г. и Анекс №1/15.02.2011 г. Навежда доводи, че съдът неправилно констатира нередовността на заявлението по смисъла на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 ГПК, тъй като е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, а не такава по чл.410 ГПК, както и че е недопустимо изискването заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да възпроизвежда реквизитите на исковата молба. Позовава се, че проверката по чл.418, ал.2 ГПК следва да се извърши само въз основа на данните в документа, на който се основава искането за издаване на заповедта за изпълнение. Подържа, че представеното извлечение от счетоводните книги съдържа всички обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за основателността на подаденото заявление. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК формулира следните правни въпроси, за които подържа допълнителният критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а именно: 1.Допустимо ли е в заповедно производство и в частност на това по чл.417 ГПК да се препраща към нормата на чл.127, ал.1,т.4 ГПК? 2. „Отговаря ли на изискванията по чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417ГПК, когато в същото са подробно описани обстоятелствата, от които произтича вземането, и същевременно същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи- извлечение от счетоводни книги, договор за кредит/анекс, общи условия, покани за доброволно изпълнение и др.?” 3. „Следва ли да бъде отхвърлено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, когато в заявлението са посочени цената на иска/сборът от отделните вземания за главница и лихва, и обстоятелствата, на които се основава иска, в т.ч.размера на всяко от вземанията”.
Ответникът Н. К. не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Първият поставен въпрос за необходимата индивидуализация на вземането в заявлението по чл.410 ГПК, в частност на това по чл.417 ГПК, съобразно изискванията за редовност на исковата молба, е от значение за изхода по конкретното дело. Спрямо него, обаче, не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация- това по чл.290, ал.1,т.3 ГПК. По въпроса за необходимостта заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително и такава по чл.417 ГПК, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1,т.4 ГПК за редовност на исковата молба, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика- вж. Определение №126 от 15.02.2010 по ч.т..№815/2009 г. на ІІ Т.О., Определение №811 от 17.11.2010 г. по ч.т.д.№813/2010 г. на ІІ Т.О. , приложеното от жалбоподателя Определение №364 от 26.04.2011г. по ч.т.д.№117/2011 г. на ІІ Т.О. и др. С тях е прието, че на основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение, е неговата редовност от външна страна. От препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК, следва, че за редовността на заявлението са приложими изискванията за редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 ГПК, поради което и конкретната разпоредбата на чл.127, ал.1,т.4 ГПК е приложима в заповедното производство. Това означава, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.
Въпроси №2 и №3 не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставеният правен въпрос се обуславя от правните изводи на съда по конкретния спор, а не от тяхната фактическа обусловеност. Въпросите за изискуемото се конкретно съдържание на заявлението по чл.417, т.2 ГПК- дали съдържа подробно описание на обстоятелствата, на които се основава вземането, и дали в конкретния казус са изпълнени изискванията на чл.127, ал.1,т.4 ГПК, са фактологически обосновани. Отговорът по тях може да се даде само с оглед конкретните обстоятелства по делото. При това отказът на въззивният съд да издаде исканата заповед за изпълнение е конкретно обоснован с невъзможността да се прецени откога длъжникът е изпаднал в забава и с оглед съдържащите се в чл.12 от приложения Анекс срокове за погасяване на кредита, който от своя страна препраща към §7, който пък препраща към двустранно подписан погасителен план, какъвто по делото не е приложен.
Чрез така поставените въпроси касаторът фактически цели да се извърши нова преценка на редовността на заявлението му по чл.417, т.2 ГПК, при това само съобразно неговите твърдения. Още повече, че в заявлението си банката-кредитор се позовава на предсрочна изискуемост на кредита, а нито от обстоятелствената част на заявлението, нито от приложените договор за банков кредит и анекс към него може да се провери кое е неизпълненото от длъжника задължение, довело до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, както и в кой момент кредитът е станал предсрочно изискуем.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №926 от 01.11.2013 г. по ч.гр.д.№480/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане №2989 от 22.07.2013 г. по ч.гр.д.№1362/2013 г. на Ловешкия районен съд, ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: