Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
Сафия, 13.08. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.07.2018 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2605 /2018 г.:
Производство по чл.274,ал.2,изреч. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Т. К. срещу определение № 67 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1472 /2018 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение от 09.07.1999 г. по гр.д. № 25 /1998 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
Насрещната страна М. Н. И. в писмен отговор оспорва частната жалба.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното:
Определението, чиято отмяна се иска, е постановено на основание чл.307,ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на върховния касационен съд е приел, че решението, чиято отмяна се иска влязло в сила на 28.08.1999 г. като необжалвано при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) и при действието на този процесуален закон е изтекъл пределният едногодишен срок по чл.232,ал.1 ГПК (отм.) за отмяна на влезли в сила решения; след изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна; установените в новия процесуален закон – ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. правила и срокове за отмяна са неприложими спрямо решения, станали неотменими по предходния процесуален ред; в този смисъл са разясненията, дадени в от.8 от ТР № 7 /2014 г. на ОСГТК , с което е прието, че е недопустима молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.) подадена при действието на ГПК от 2007г., ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл.232 ГПК (отм.), както е в случая.
По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното:
Частният жалбоподател твърди, че съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, не е установил правилно началния момент на срока по чл.232,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) и че този срок е започнал да тече на 06.11.2017 г. – датата, на която е съставено писмото на [община] баня, с което са представени двата акта за раждане, срокът е започнал да тече на тази дата, при действието на ГПК от 2007 г., а не на отменения ГПК, поради което не е изтекъл при действието на отменения ГПК, и молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок; че е обективно невъзможно срокът, който е започнал да тече при действащия ГПК, да е изтекъл при отменения ГПК.
Настоящият състав намира частната жалба за основателна поради следното:
С. Т. К. е подала молба за отмяна на 07.02.2018 г., видно от входящия номер, в нея обосновава наличие на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и сочи като нови доказателства писмо изх. № ГС-17-91/ / 2 от 06.11.2017 г. на [община] баня и приложения към него акт за раждане с № 46 /26.09.1921 г. на Д. К.. Молителката обосновава, че доказателствата са нови, тъй като не са и били известни преди получаването им и че от новите доказателства се установяват нови обстоятелства, които не са и били известни преди това, които са от значение за делото – че родителите на Д. К. и и родителите на Н. Г. са различни лица.
При тези твърдения (представляващи основание на молбата) следва да се приеме, че посочените като нови доказателства, на които се основава молбата за отмяна, са писмото, съставено на 06.11.2017 г., т.е. при действието на ГПК от 2007 г. и приложението към него – актът за раждане от 1921 г. и че от съдържанието на двете доказателства се установяват нови обстоятелства (родствени връзки), които са от значение за делото.
Или: че соченото основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК е възникнало с получаването на писмото и приложения към него акт за раждане.
От това пък следва да се приеме, че предвидения в чл.232,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.) едногодишен срок не е започнал да тече до отмяната на ГПК от 1952 г., т.е. че молбата за отмяна не е подадена след изтичането на този преклузивен срок.
Този извод не се променя от датата на съставянето на другия представен с молбата за отмяна документ – акт за раждане № 46 /26.09.1921 г., не само защото е от значение кога молителката твърди, че се е снабдила с него (след съставянето на писмото от 06.11.2017 г.), а и защото представянето само на едно ново доказателство, с което молителят се е снабдил в предвидения в чл.305,ал.1 ГПК срок (писмото), е достатъчно, за да се приеме, че молбата за отмяна е в срок. А такова „ново“„ доказателство е писмото от 06.11.2017 г. Преценката на датата на издаване на акта за раждане от 1921 г. и вида на този документ при преценката на това, дали от него се установяват нови обстоятелства, които са от значение за делото, имат значение за преценката на основателността на молбата за отмяна на посоченото основание – чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а не за нейната допустимост.
При тези изводи настоящият състав намира, че разгледаната в т.8 от посоченото ТР № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС хипотеза не е осъществена в разгледания случай, поради което и приетото в тази точка разрешение не е относимо към настоящия случай
Така настоящият състав приема извода, че молбата за отмяна е подадена в срок, поради което частната жалба е основателна и молбата за отмяна следва да бъде разгледана по същество, затова обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС, на който делото е разпределено, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалбоподателка претендира разноски, но настоящото производство е част от производството по молбата за отмяна, поради което и разноски следва да се присъдят с оглед изхода от производството по молбата за отмяна – при оставяне на молбата без уважение – с решението по чл.307 ГПК, а при отмяна на решението, чиято отмяна се иска – с решението по съществото на спора (съгласно приетото с т.4 от ТР 6 /2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 67 от 27.04.2018 г., постановено по гр. д. № 1472 /2018 г. по описа на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение и връща делото на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.