Определение на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 15.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1663 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. М. С. срещу Решение № 10 от 10.02.2015 год. по т.д.№ 339/2014 год. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 341 от 28.10.2014 год. по т.д.№ 63/2014 год. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част. С нея е бил приет за неоснователен предявеният от М. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.280 и сл.ЗЗД за сумата 25100 лв., претендирана при условията на частичност от глобалната сума 110973 лв. Тя е формирана от незаплатени на С. комисионни по сключен между него и [фирма] на 02.11.2009 год. договор за управление и допълнително споразумение към него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на „въпрос свързан с приложението на чл.373 ал.2 ГПК” – противоречие с Решение № 163 от 17.01.2012 год. по т.д.№ 965/2010 год. на І т.о. на ВКС, а втория, „свързан с приложението на чл.180 и чл.181 ГПК” – противоречие с Решение № 235 от 04.06.2010 год. по гр.д.№ 176/2010 год. на ІІ г.о. и Решение № 748 от 17.02.2011 год. на ІV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Съдържа се становище и по законосъобразността на въззивното решение. Има искане за присъждане на разноски и доказателства за договорено и платено адв.възнаграждение в размер на 1539.60 лв.
М. С. е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.141 ал.7 ТЗ за заплащане на неизплатено допълнително възнаграждение по договора, формирано от комисионни възнаграждения по сделки, сключени през периода през който е бил управител.
Безспорно е обстоятелството, че С. е бил управител на дружеството през правно релевантния период, както са безспорни и клаузите, съдържащи се в основания договор за възлагане на управление и изпълнението им от страна на дружеството. Спорът е за дължимостта на т.нар. допълнително възнаграждение, съдържащо се в споразумение от 01.01.2012 год.
Дружеството е противопоставило възражение срещу обвързващото действие на това споразумение с оглед обстоятелството, че то е подписано само от С. в хипотезата на договаряне сам със себе си и текстът му се различава от решението на Общото събрание, въз основа на което е сключено. С решението на ОС е прието, че комисионното възнаграждение възлиза на 2% от продажбите на нови ремаркета и полуремаркета, фактурирани от дружеството към краен клиент, а в споразумението се сочи, че се дължи възнаграждение от 2% от стойността на всички продажби. Дължимата сума, съобразно решението на ОС би следвало да бъде 66824.18 лв., С. е получил 66916.97 лв. т.е. с 92.79 лв. повече, поради което главният иск е неоснователен.
Бил е предявен от [фирма] насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 4448.79 лв. и възражения за прихващане в общ размер 9490.97 лв. М. С. е противопоставил защитни възражения за прихващане, както следва – 3990.97 лв. обезщетение за неспазено предизвестие 3666.67 лв. неизплатени суми за представителни разходи и 1833.33 лв. за представително облекло.
Съпоставяйки съглашението, съдържащо се в споразумението и съдържанието на решението на общото събрание, съставът на БАС е счел, че макар и упълномощен от ОС да договаря сам със себе си, С. е излязъл извън пределите на възложения му мандат, поради което нему се е дължало допълнително възнаграждение, само в рамките на решението на дружеството.
Преди всичко, следва да се отбележи, че правни въпроси, съобразени с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС липсват, а се съдържа общото твърдение, за допуснато от състава на САС неправилно прилагане на процесуалния закон – чл.373 ал.2 ГПК и нарушение на процесуалните правила – чл.180 и чл.181 ГПК. Прилагането на чл.373 ал.2 ГПК касае защитните възражения на С. и доказателствата относно тях по насрещната искова молба. При условие, че тези възражения са зачетени и насрещния иск и възраженията на ответника са отхвърлени, поставя се и въпроса за обуславящия характер на въпроса за прилагането на чл.372 ал.2 ГПК. Прилагането на чл.180 и чл.181 ГПК е свързано с достоверната дата на протокола на общото събрание. Тези възражения са били въздигнати и в първоинстанционното и въззивното производство. Съставът на БАС ги е обсъдил обстойно и изводът му не е в противоречие с становището за доказателствената сила и оспорването на частен свидетелстващ документ по който се е произнесъл съставът на ІV г.о.
С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение и на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 10 от 10.02.2015 год. по т.д.№ 339/2014 год. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. М. С. да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на [фирма] сумата 1539.60 лв., представляваща разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.