О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 15.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2452 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6788 от 16.08.2016г. по гр.д. № 14861/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.09.2015г. по гр.д. № 46611/2013г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 208 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 24 780 лв., представляващо претърпени имуществени вреди.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът ЗАД [фирма] представя отговор, в който излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.208 КЗ /отм./ е неоснователен, тъй като ищецът не е станал страна по застрахователното правоотношение с ответното дружество и за него не е възникнало право да получи застрахователно обезщетение във връзка с покрит от застраховката риск /кражба на МПС/. Решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл. 212, ал.1 КЗ /отм./, според която при прехвърляне на застрахованото имущество, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор само в случай, че не е уговорено друго. В конкретния случай, в общите условия на договора за застраховка „Бонус каско”, изрично е предвидено, че при прехвърляне на собствеността върху застрахованото МПС чрез какъвто и да било възмезден или безвъзмезден способ, застрахователният договор се прекратява, считано от датата на нотариалната заверка на договора, с който се прехвърля собствеността, освен ако новият собственик не подаде писмена молба за встъпване в правата на застрахования по полицата в 7-дневен срок от придобиване на собствеността. Общите условия на застрахователя предвиждат още, че всяка промяна по време на действието на договора изисква издаването на отделен добавък. По делото не се твърди и не се установява новият собственик на застрахованото ремарке да е уведомил застрахователя за извършеното прехвърляне на собствеността в установения в общите условия срок. С оглед на това, че приобретателят не е изпълнил задължението си да уведоми в 7-дневен срок от датата на прехвърлителната сделка /12.08.2011г./ застрахователя, въззивният съд е приел, че е налице прекратяване на застрахователния договор, което е настъпило на 20.08.2011г. след изтичане на срока за уведомяване. Изложени са и допълнителни аргументи, че дори да се приеме, че ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице и договорът е продължил своето действие и след прехвърляне на вещта, неизпълнението на задължението му да уведоми застрахователя веднага след като е узнал за настъпването на застрахователното събитие, съставлява съществено неизпълнение на задълженията му по чл. 211, т.2 КЗ /отм./. Съгласно общите условия към процесния застрахователен договор, при настъпване на събитието „кражба“ застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя в срок до 24 часа от узнаване на събитието. По делото е установено, че е образувано досъдебно производство № 2570/2011г. по ЗМ № 322/2011г. за престъпление по чл. 194, ал.1 НК, извършено на 27.06.2011г. с предмет процесното ремарке. Следователно към датата на сключване на договора за продажба от 12.08.2011г., въз основа на който се легитимира ищецът, процесното МПС е било откраднато и ищецът е уведомен за този факт от КАТ, който е отказал прехвърляне на ремаркето, съгласно твърденията в самата искова молба. Това показва, че ако не към момента на кражбата, то поне към момента на сключване на сделката- 12.08.2011г., ищецът със сигурност е знаел, че вещта е открадната. Имайки това предвид, въззивният съд е приел, че поведението на ищеца представлява значително неизпълнение на задълженията по застрахователния договор, както и злоупотреба с права, поради което е потвърдил отхвърлянето на иска.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Ищецът като приобретател на застрахованото имущество става ли страна и по застрахователния договор? /2/ Ищецът задължен ли е по общите условия на договора, които са част от застрахователния договор, след като не е запознат с тях, да бъде отговорен при изпълнение на задълженията си по застрахователното правоотношение и за други допълнителни уговорки, извън предвиденото в закона? /3/ Има ли някакви задължения застрахованият лизингодател с приобретателя на лизинговата вещ при прехвърляне на собствеността й? Твърди, че посочените въпроси са решени в противоречие с решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. № 350/2012г. на ВКС, I ТО, решение № 15 от 12.04.2012г. по гр.д. № 454/2012г. на ВКС, II ТО, определение № 444 от 22.07.2015г. по т.д. № 2284/2014г. на ВКС, II ТО, решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, I ТО и решение № 35 от 26.03.2014г. по т.д. № 2162/2013г. на ВКС, II ТО.
Първият формулиран въпрос е включен в предмета на делото, като въпросът за приложението на чл.212, ал.1 КЗ /отм./ е обусловил и изхода на спора, по който се претендира застрахователно обезщетение от ищеца в качеството на приобретател на застрахования автомобил. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационният контрол не може да бъде допуснат по поставения въпрос, тъй като решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. В цитираната от самия жалбоподател практика по чл.290 ГПК – решение № 15 / 12.04.2012г. по т.д. № 454/2011г. на ВКС, II ТО, ясно е посочено, че разпоредбата на чл.212, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахования договор, е диспозитивна, като страните по застрахователното правоотношение може да предвидят друго, какъвто е и настоящият случай. Въззивният съд се е позовал на общите условия към полицата, неразделна част от договора, според които с прехвърлянето на собствеността на застрахованото МПС се прекратява имуществената застраховка, освен ако новият собственик не подаде молба в 7-мо дневен срок от прехвърлянето за встъпване в правата на застрахования по полицата, каквато в случай не е налице. Даденото от въззивната инстанция разрешение за прекратяване на застрахователния договор не е свързано с неуведомяването за прехвърлянето на автомобила, а с неосъществяване на условията по застрахователното правоотношение, при които може да встъпи в правоотношението новият собственик на застрахованата вещ, поради което посочената практика на ВКС в неотносима към настоящия случай. Следва да се има предвид и факта, че по конкретния спор, съобразно данните по делото, засрахователният риск /кражба/ е настъпил преди сключването на договора за покупко-продажба, поради което правото на застрахователно обезщетение е възникнало към момента на застрахователното събитие за собственика на застрахованото имущество към този момент.
Вторият въпрос също не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като самият ищец се позовава на „встъпване” във висящо застрахователно правоотношение, чието съдържание се определя от застрахователната полица и общите условия към нея, приети от застрахованото лице към момента на сключване на застрахователния договор. Ето защо, ирелевантно за предмета на делото е, дали встъпващият в правоотношението е бил запознат с общите условия, приети от праводателя- застраховано лице по договора за имуществена застраховка. Освен липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в посочените актове по чл.290 ГПК няма произнасяне по този въпрос.
Общото основание за допускането на касационния контрол не е осъществено и спрямо последния въпрос, тъй като вътрешните отношения между лизингодателя и лизингополучателя не се обхващат от предмета на спора за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско”. По отношение на този въпрос не е посочена и задължителна практика на ВКС, поради което не е налице и посоченото в изложението допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6788 от 16.08.2016г. по гр.д. № 14861/2015г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.