5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
Гр. София, 15.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на 08.04. две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 528/2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4362/30.12.2019 г. на Н. Д. Г., подадена чрез адвокат С. Г., срещу въззивно определение № 5391/11.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 847/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5643/14.06.2019 г., постановено по гр.д. № 168/2019 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. С въззивното определение е оставено без уважение и искане на жалбоподателя за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на инициираното от него производство за отмяна на влязло в сила решение № 208/02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 321/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. В тежест на жалбоподателя са възложени разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от насрещната страна пред въззивна инстанция.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Алтернативно се иска спиране на настоящето производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /погрешно посочено от жалбоподателя като основание по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК/ до приключване на образуваното по повод молба на жалбоподателя производство за отмяна на влязло в сила решение № 208/02.10.2018 г. по гр.д. № 321/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ „Спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК допустимо ли е в случай на преюдициалност, когато решението няма да има сила на пресъдено нещо?“; 2./ „В случай, че не е налице висящност на производството по преюдициалното правоотношение допустимо ли е спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК? ; 3./ „Следва ли да се съобрази спецификата на делото и конкретните факти по постановяване на спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ГПК, предявен от Н. Д. Г. против А. С. Н., за разрешаване на възникнал между страните спор относно родителските права по отношение на детето Н. Н. В., ЕГН [ЕГН], родено в [населено място], Великобритания, от майка А. С. М. и с неизвестен баща. След като е констатирал наличие на влязло в сила решение № 208/02.10.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 321/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, с което е допуснато пълно осиновяване на малолетната Н. Н. В. от страна на съпруга на майката А. С. М. – Е. Н. М., първоинстанционният съд е намерил образуваното пред него производство за процесуално недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца от неговото завеждане. По изложените съображения е прекратил производството по делото.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е споделил изводите на Благоевградския районен съд. Производството по чл. 127 СК е такова по спорна съдебна администрация, което се образува по молба на лице, което има качеството на родител на ненавършилото пълнолетие дете. Като съобразил установената практика относно процесуално легитимираните да инициират съдебно разрешаване на спорове относно родителски права /определение № 303/30.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2141/2015 г. на ВКС, IV ГО; определение № 85/17.03.2014 г. по ч.гр.д. № 643/2014 г. на ВКС, II ГО/, а именно родителите на детето, въззивният съд е приел, че видно от представеното по делото влязло в сила решение № 208/02.10.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 321/2018 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, баща на детето Н. Н. В. /понастоящем Н. Е. М., вследствие извършената на основание чл. 18, ал. 1 ЗГР и чл. 18, ал. 2 ЗГР промяна в личното, бащиното и фамилното име на детето/ е неговият осиновител Е. Н. М., а не молителят Н. Д. Г., поради което последният не е процесуално легитимиран да инициира производство по чл. 127 СК.
С въззивното определение съдът се е произнесъл и по искане на жалбоподателя за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането си за спиране жалбоподателят е мотивирал с наличието на висящо производство по реда на чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд, с което е допуснато пълното осиновяване на детето Н. Н. В.. За да остави същото без уважение, Благоевградският окръжен съд е съобразил константната практика на ВКС, изразена в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 88/20.02.2017 г. по ч.гр.д. № 3886/2016 г. на ВКС, IV г.о., съгласно която наличието на производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК на влязлото в сила решение по преюдициалното правоотношение не е основание за спиране на съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С постановеното по реда на чл. 303 и сл. ГПК решение съдът се произнася единствено относно съществуването на твърдяното основание за отмяна, но не и относно съществуването на самото материално право или материално правоотношение, респ. с последното не се формира сила на пресъдено нещо по преюдициалното правоотношение – условие за прилагане хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, обосновал е наличието на очевидна неправилност на въззивното определение или касационната инстанция констатира, че определението е вероятно нищожно или недопустимо. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
В конкретния случай формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на въззивното определение. Същите не са обусловили решаващите изводи на въззивен съд, поради което не представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси касаят неуваженото от съда искане за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В тази си част въззивното определение не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като определението, с което се отказва спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК нито прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е сред изрично визираните от закона определения, подлежащи на самостоятелно обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Същевременно произнасянето на въззивен съд по искането за спиране не е относимо към крайните му изводи относно липсата на активна процесуална легитимация на ищеца за иницииране на производството по чл. 127, ал. 2 СК, респ. за прекратяването на последното като процесуално недопустимо. За пълнота следва да се отбележи, че в приложението към жалбата липсва обосновка и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е посочил нито практика по т. 1 на чл. 280, ал. 1 /задължителна практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практика на ВКС/, нито се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която не е вече актуална с оглед промяна на законодателство /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4/. Липсват доводи и за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика.
В обобщение не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
В частната касационна жалба е инкорпорирано искане за спиране на настоящото производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване на производство за отмяна на влязло в сила решение № 208/02.10.2018 г. по гр.д. № 321/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, образувано по молба за отмяна с вх. № 3245/07.05.2019 г. на жалбоподателя Н. Д. Г. /лист 54 от гр.д. № 168/2019 г./. Същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения. Съгласно трайно установената практика на ВКС /определение № 88/20.02.2017 г. по ч.гр.д. № 3886/2016 г. на ВКС, IV г.о/, съобразена и от въззивния съд, наличието на висящо производство по реда на чл. 303 и сл. ГПК не представлява основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С подаването на молбата за отмяна по чл. 303 ГПК не се възстановява висящността на исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито отпадат последиците от влизането на същото в сила; поради това не е налице висящност на производството по преюдициалното правоотношение, която да обуслови спиране на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК; такова ще настъпи, ако молбата за отмяна бъде уважена и влязлото в сила решение бъде отменено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставна III г.о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 5391/11.12.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 847/2019 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Н. Д. Г. за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производство за отмяна на влязло в сила решение № 208/02.10.2018 г. по гр.д. № 321/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, образувано по молба с вх. № 3245/07.05.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: