О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 18 ноември 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участие на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 636/ 2009г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК.
С определение от 18. 09. 2009г., постановено по НОХД № 194/ 2009г., Районният съд- гр. Н. пазар е прекратил производството по делото, и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд- гр. Т..
С разпореждане от 14 10. 2009г., постановено по НОХД № 126/ 2009г., съдията- докладчик при Районен съд-гр. Тервел, е прекратил съдебното производство по делото, и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на РБ.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал становище, че макар по правилата на местната подсъдност делото да подлежи на разглеждане от РС- гр. Т., то следва да бъде изпратено за разглеждане от РС- гр. Н. пазар, с оглед на процесуална икономия, тъй като подсъдимият и свидетелите живеят в неговия съдебен район.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
На първо място, изрично следва да се посочи, че настоящото производство пред ВКС, е по повдигнат спор за подсъдност между две районни съдилища, по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, а не по искане за промяна на местната подсъдност, при условията на чл. 43 НПК, поради което и изложените в разпореждането на съдията- докладчик от РС- гр. Т. и в писменото становище на прокурора от ВКП съображения, че подсъдимият и по- голямата част от свидетелите живеят в съдебния район на Районен съд- гр. Н. пазар, са изцяло ирелевантни. Определянето на компетентен съд, в рамките на висящия спор за подсъдност пред ВКС, изключва обсъждането на въпросите по чл. 43, т. 1 НПК, които могат да бъдат третирани в друго производство, различно от настоящото.
На второ място, действащият процесуален закон, урежда задължението на съдията докладчик да провери дали делото е подсъдно на съответния съд, в стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”, съгласно чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК, и респективно- да се произнесе със съответното разпореждане, съобразно изводите си по въпросите, подлежащи на обсъждане. Това е процесуалният стадий, в който съдията- докладчик има правомощието с разпореждане да прекрати съдебното производство, на посоченото основание, намирайки, че делото е подсъдно на друг съд, или да сезира ВКС с искане за промяна на местната подсъдност- чл. 249, ал. 1 НПК. Видно от материалите по делото, с разпореждането си от 13. 05. 2009г. (л. 14, НОХД № 194/ 2009г., на РС- гр. Н. пазар), съдията- докладчик е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, съгласно чл. 248, ал. 2 НПК, една от които е спазената родова и местна подсъдност пред конкретния съд. Ето защо, след като вече е насрочил делото в открито съдебно заседание и първото е било проведено на 22. 06. 2009г., а след отлагане- и второ- на 18. 09. 2009г., съдът вече не е могъл изобщо да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на друг, еднакъв по степен съд, по каквито и да било съображения, касаещи местната подсъдност, дори и същата да е била нарушена, макар че такива данни по делото изобщо няма- престъплението, инкриминирано с обвинителния акт, е довършено в с. З., община Т. и с. М., община Н. пазар, което е визирано последно. Това е така, защото в стадия на съдебното заседание пред първата инстанция, с разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 НПК, законодателят изрично е ограничил това правомощие- само при констатации за подсъдност на делото пред по- горен, или военен съд, т.е. местната подсъдност изобщо е изключена като основание. При това положение, извън основанията на цитираната норма, съдът е задължен да разгледа и реши делото.
На трето място, решаването на всички въпроси, касаещи подсъдността на делото, може да се основава само на фактическите обстоятелства, въведени с обвинителния акт и формулировката на повдигнатото обвинение, включително и относно критерия за мястото на извършване на престъплението. Ето защо съдилищата не могат да се позовават на свидетелски показания от досъдебното производство, за да мотивират тезата си за подсъдност пред един или друг първоинстанционен съд, излизайки от формулировката на обвинението. Както вече се изтъкна, обвързващи са единствено фактическите положения в обвинителния акт, въз основа на който е образувано конкретното съдебно производство.
Четвърто: В процесния случай е налице повдигнато обвинение за продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, поради което и разсъжденията на съдията- докладчик от РС- гр. Т., залегнали в разпореждането му, за 10 отделни самостоятелни престъпления, водещи до приложимост на процесуалната норма на чл. 36, ал. 3 НПК, са несъстоятелни. При конкретните данни, местната подсъдност се определя съобразно правилото на чл. 36, ал. 2 НПК.
Предвид всички изтъкнати до тук съображения, делото следва да се изпрати по подсъдност, за разглеждане от Районен съд- гр. Н. пазар, който поначало незаконосъобразно се е десезирал.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА НОХД № 126/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. Т., по подсъдност, за разглеждане на Районен съд- гр. Н. пазар.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Председателя на Районен съд- гр. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: