3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С.,02.02.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1351/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на РБ срещу решение от 26.05.2010г. по гр.д.№ 143/2010г. на Апелативен съд В., в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 З.. Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът И. П. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 23.12.2009г. по гр.д.№536/2009г. на ОС-Варна, е осъдил П. на РБ да заплати на И. П. сумата 60 000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 100 000лева, като му е присъдил и обезщетение 734,73 лева имуществени вреди, както и лихва върху присъдените обезщетения, считано от 17.03.2004г. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство продължило около десет години-образувано е за престъпление по чл.282, ал.2 НК на 03.08.1994г. и е постановена оправдателна присъда от 02.11.2001г. по НОХД №1549/2003г. на РС Варна, влязла в сила на 17.03.2004г. Установено било също така по делото, че ищецът е отстранен от длъжност ИД на “Св.св К. и Е.” Е., като от месец август до месец септември 1994г. му е била наложена и мярка “мярка задържане под стража”. Съдът е отчел и обстоятелството, че от приета по делото медицинска експертиза е установено депресивно състояние на ищеца, довело до разстройство на адаптацията , в резултат именно на воденото наказателно преследване. Имуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от отстраняването му от длъжност на 02.02.1994г., като е имал договор за управление до 17.06.1997г., съдът е определил на 734,72 лева след деноминацията.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, П. на РБ, поддържа че с обжалваното решение е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критериите при определяне обезщетението по „справедливост” за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- ТР№3/2004г. на ОСГК и ОСТК на ВКС – т.19 и ПП на ВС №4/23.12.1968г.-т.11.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в решението си по материалноправния въпрос от значение за спора касаещ преценката за “справедливото” обезщетяване на неимуществените вреди, но в съответствие с практиката на ВКС. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС / по смисъла на т.2 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г., решение от 09.06.2010г. по гр.д.№1091/2009г. на ВКС и решение от 20.12.2010г. по гр.д.№1889/2009г. на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 26.05.2010г. по гр.д.№ 143/2010г. на Апелативен съд В., в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.2, т.2 З. по жалба на П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: