О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152/02.03.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Търговска колегия ,второ търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и трети февруари , през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: EМИЛИЯ ВАСИЛЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 82 по описа за две хиляди и дванадесета година и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Образувано е по касационна частна жалба на Д. Т. Г. против определение на Пловдивски апелативен съд , търговско отделение , постановено на 21.11.2011 год. по ч.гр.д .№ 981 / 2011 год., с което е потвърдено определение № 1251 / 14.07.2011 год. по т.д.№ 178 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд , за прекратяване на производството ,поради недопустимост на иска, предвид изгубено от ищеца , в хода на производството по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ , качество на съдружник , с изтичане тримесечния срок на предизвестие за напускане на дружеството, съгласно чл.125 ал.2 ТЗ . Жалбоподателят твърди неправилност на въззивното определение , като постановено в нарушение на материалния закон , считайки че изтичане срока на предизвестието за прекратяване на участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност , не обуславя автоматично прекратяване на качеството му съдружник , а предпоставя последното и от уреждане имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ . Счита, че неправилността на определението е предпоставена и от неразглеждането на довода на ищеца, че на посочената дата – 07.03.2011 год. – изобщо не е проведено Общо събрание на [фирма] за вземане атакуваните решения .
Ответната страна оспорва жалбата, вкл. наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, поради неформулиран конкретен правен въпрос от значение за делото и непредставяне на доказателства за наличие допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставяща тълкуване при предпоставките , визирани в т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК и като насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК, редовен и допустим съдебен акт, следва да се разгледа досежно предпоставки за допустимост на касационното обжалване .
В обосноваване допустимост на касационното обжалване , жалбоподателят формално сочи приложима хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Изложението по чл.274 ал.3 ГПК, обаче, съдържа изцяло доводи за неправилност на постановеното въззивно определение , неотносими към преценката за допустимост , акцентирайки на незадължителния за касационната инстанция характер на решение № 46 / 22.04.2010 год. по т.д.№ 500 / 2009 год. на ВКС, ТК , ІІ т.о. , с позоваване на което въззивният съд е мотивирал определението си . В. същото е относимо само към хипотеза на изгубено качество съдружник преди вземане на решенията на ОС на дружеството , които се атакуват с иска по чл.74 ТЗ , а не изгубването му в хода на производството по такъв иск , какъвто е настоящия случай .
Конкретен, ясен и точен правен въпрос , съгласно указанията на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят не е формулирал . Дори такъв , с оглед т.1 изр. последно от изложението във връзка с позоваването на реш. № 46 / 22.04.2010 год. по т.д.№ 500 / 2009 год. на ВКС , ТК, ІІ т.о. , съобразявайки и доводите на касационната жалба по същество , да се приеме въпросът дали уреждането на имуществените последици при напускане дружество с ограничена отговорност от съдружник съставлява елемент от фактическия състав по прекратяване качеството му на съдружник , на този въпрос – релевантен за решаващите изводи на съда , преждепосоченото решение на ВКС е дало отговор / макар не това да е правният въпрос , по който е допуснато касационното обжалване и по който само решението формира задължителна съдебна практика , като постановено по чл.290 от ГПК /. Атакуваното определение е в съответствие със същото , а именно – че буквалното и систематично тълкуване на чл.125 ал.2 от ТЗ изключва прекратяването на качеството съдружник да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, вкл. уреждане на имуществените последици по чл.127 вр. с чл.125 ал.3 от ТЗ , между напускащия съдружник и дружеството . По този материалноправен въпрос не е налице допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване , по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал необходимост от тълкуване или промяна в тълкуването на конкретна правна норма , респ. нормата на чл.125 ал.2 вр. с ал.3 от ТЗ , поради създадена неправилна съдебна практика по прилагането им , нуждаеща се от преодоляване , с оглед настъпили изменения в закона или от развитието на обществените отношения или необходимост от създаване на такава , в осигуряване решаването на делата според точния смисъл на закона , съгласно указанията по т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Позоваването на несъобразен от въззивния съд довод за непроведено изобщо на 07.03.2011 год. Общо събрание на [фирма] , наведен с исковата молба , не обуславя недопустимост на въззивното определение , за която касационната инстанция следи служебно . Същият е неотносим към иск по чл.74 от ТЗ ,а съгласно визираното в изложението по чл.274 ал.3 ГПК ТР № 1 / 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1 / 2002 год. на ОСГК на ВКС , обуславя предявяването на иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, предвид нищожност на решението на Общото събрание , на основание чл.29 ЗТР / чл.431 ал.2 вр. с чл.97 ал.1 или ал.3 ГПК отм. , според ТР / , а ако решението на ОС не подлежи на вписване – иск по чл.124 ал.1 или ал.4 ГПК / чл.97 ал.1 или ал.3 от ГПК отм.,според ТР / . Обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата безпротиворечиво обуславят предявяването на иска като такъв с правно основание чл.74 от ТЗ . С оглед това , не е налице ,поради произнасяне при несъобразена от въззивния съд и неотстранена нередовност на исковата молба, вероятна недопустимост на определението,обуславяща на самостоятелно основание допускане на касационното обжалване , съгласно т.1 пар. последен от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Предвид изложените съображения , Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1607 / 21.11.2011 год. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 981 / 2011 година, с което е потвърдено определение № 1251 / 14.07.2011 год. по т.д. № 178 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :