О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 828 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. Г. срещу решение № 11/15.02.2011 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 270/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците по жалбата – „ВМ А.” АпС и „Ю. У. Ф. Б.” АпС оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Ямболски окръжен съд /ЯОС/ са предявени субективно съединени искове от „ВМ А.” АпС и „Ю. У. Ф. Б.” АпС против [фирма] по чл.74 ТЗ за отмяна взети решения на общо събрание /ОС/ на ответното дружество на 08.12.2008 г., поради нередовно свикване на същото – без отправена покана до съдружниците, липса на кворум при взимане на решение, както и липса на валидно отправено предизвестие за изключване от дружеството. ЯОС е уважил исковете, а решението му е потвърдено от БАС. БАС е приел, че по делото не е установено ищците, в качеството им на съдружници в ответното дружество, да са получили покани за свикването на ОС на 08.12.2008 г. Изводите са направени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изложени подробни съображения във връзка с това какво установяват тези доказателства, какво не установяват, кои доказателства са изключени от доказателствения материал по делото от първоинстанционния съд. Независимо от липсата на надлежно свикване на ОС, БАС е изложил съображения и за незаконосъобразност при провеждане на процесното ОС с оглед липса на кворум, както и липса на съобразяване с разпоредбата на чл.137 ал.3 предл.2-ро ТЗ.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, основание за достъп до касация – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а с доводи за неправилност навежда хипотеза на противоречиво разрешаване от БАС с оглед задължителна съдебна практика – т.5 по ТР №1/2001 г., на процесуалноправен въпрос, свързан с отказа на БАС да допусне доказателства, искани от настоящият касатор във въззивната му жалба. БАС действително е отказал искани доказателства от [фирма] – тогава въззивник, а сега касатор, на основание чл.266 ал.1 ГПК, а и с оглед наличие на събрани по делото доказателства в тази насока. Въззивният съд е изложил подробни съображения в определението си от 11.01.2011 г., както и в последващо определение от о.з. от 27.11.2011 г. С оглед изложените от БАС съображения за отказ на исканите от въззивника доказателства, както и събраните по делото доказателства в тази насока и преценката им от БАС, не са налице условията в цитираното от касатора ТР № 1/2001 г. т.5, за да е налице относимост на същото към настоящото дело и противоречиво разрешение от БАС по искането на въззивника, сега касатор за нови доказателства с приетото в т.5 от ТР № 1/2001 г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11/ 15.02.2011 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 270/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.