ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
София, 22. февруари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4033 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1160/22.05.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 484/2017, с което е отменено решение № 7840/28.10.2016 на Софийския градски съд по гр. д. № 16175/2014, като е уважен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на наследство.
Недоволен от решението е касаторът Р. С. М., представляван от адв. Н. Г. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на съда да даде срок за изпълнение, ако в хода на процеса длъжникът предложи изпълнение, както и за възможността съдът да допусне разваляне на договор поради неизпълнение на задължение на някоя от страните, ако се установи, че преди завеждане на делото е налице забава от страна както на длъжника, така и на кредитора и в хода на процеса длъжникът предлага изпълнение, а длъжникът го отказва (правното значение на забавата на кредитора и за правните последици от тази забава), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 103/20.07.2015 г. по гр. д. № 5316/2014 г. на ВКС, I. ГО.
Ответницата по жалбата Г. Г. В., представлявана от адв. Вл. Б. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че не са повдигнати правни въпроси, които да обуславят изхода на делото и да имат претендираното значение – да са решени в противоречие с практиката на ВКС и да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за продажба на наследство от 02.09.2014 г., по силата на който ищцата е прехвърлила на ответника наследството от майка си. Ищцата е поискала разваляне на договора, тъй като ответникът не й е заплатил продажната цена от 82.000 лева в уговорения едномесечен срок, като той от своя страна е възразил, че неизпълнението му се дължи на забава на ищцата, поради това, че не е представила банкова сметка за изпълнение задължението му по договора (твърди, че е изпратил на адреса на ищцата нотариална покана за предоставяне на банкова сметка, както и че е правил неуспешни опити да открие банкова сметка на името на ищцата, но търговските банки отказали поради разпоредбите на Наредба № 3 БНБ, на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма и на Закона за мерките срещу изпиране на пари – необходими били документ за самоличност на ищцата и пълномощно от нея, което наложило да вложи продажната цена от 82.000 лева в банкова сметка на негово име и е упълномощил ищцата да се разпорежда със сумата, за което е изпратил до адреса на ищцата нотариална покана и писма, за да я уведоми за сметката. Съдът е приел, че към момента на предявяване на иска срокът за изпълнение е изтекъл и ответникът не предложил изпълнение в течение на процеса. Прието е, че уговореният в договора срок не установява фикс сделка, а цели определяне на момента, от който длъжникът изпада в забава и в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от представяне от изправната страна на допълнителен срок за изпълнение. В случая ответникът не е възразил за недаден подходящ срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което е прието, че исковата молба представлява писмена покана за изпълнение, ведно с предупреждение за разваляне. С процесния договор за продажба на наследство е уговорен едномесечен срок (считано от 02.09.2014 г.) за изпълнение задължението за плащане на цената по договора (изтекъл на 02.10.2014 г.), което съгласно чл. 68, б. “а“ ЗЗД е носимо. Ищцата е предоставила банковата сметка на упълномощения от нея адвокат за получаване на продажната цена по договора, приложено е и пълномощното в полза на адвоката с покана от 01.10.2014 г., като по делото няма данни за получаване на поканата от ответника, но същата е приложена към исковата молба и е коментирана в отговора на ответника. С вносна бележка от 22.05.2015 г. ответникът е внесъл в банка „П. Б.“ по своя сметка сумата 82.000 лева и е изпратил на адреса на ищцата в[жк]в нотариална покана писма от 26.05.2015 г. с уведомяване за внесената сума и за предоставено в банката пълномощно в нейна полза за правото й да се разпорежда със сумата, но нито поканата, нито писмата са получени от ищцата (съгласно показанията на свидетелката Х., въззивният съд е приел за установено, че след месец декември 2014 г. ищцата не живее на посочения по-горе адрес, тъй като ответникът е завладял имота и е установил фактическа власт върху него и в тази връзка е изявлението на представителя на ищцата, който е посочил, че ответникът е сменил ключалката и прекъснал достъпа на ищцата до жилището, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна). По възражението на ответника, че ищцата, като кредитор на задължението за плащане на цената по договора, е в забава, въззивният съд е приел, че дори ищцата да не е предоставила на ответника дължимото съдействие за изпълнение на договора, ответникът може да се освободи от забава в изпълнението на своето задължение в хипотезата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, само ако внесе дължимата сума в банка на името на кредитора и я уведоми за това, каквито действия ответникът не е сторил (не е доказано наличието на пречки), като при действието на Наредба № 3/2009 и ЗМСИП липсва колизия с възможността по чл. 97 ал. 1, предл. 2 ЗЗД). В заключение въззивният съд е приел, че ответникът не е извършил каквито и да е действия за изпълнение на задължението си в уговорения в договора срок до 02.10.2014 г. и всички предприети от него действия – внасяне на сумата в собствена банкова сметка, изпращане на покани и писма са извършени през април и май 2015 г. (на адрес на ищцата, на който ответникът знае, че тя не живее), не съставлява добросъвестно поведение и полагане на дължимата грижа при изпълнение на договора, още повече, че с получаване на препис от исковата молба и приложенията, ответникът е бил уведомен за банковата сметка на пълномощника на ищцата, по която е следвало да изпълни задължението си. Предвид изложеното, съдът е приел, че след 26.06.2015 г. ответникът не може да се позовава на забава на кредитора, още повече, че не е последвало изпълнение на задължението на ответника да заплати цената по договора за продажба на наследство и искът за разваляне на сключения договор е уважен като основателен.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят изхода на делото. Определянето на срок за изпълнение е възможност за предоставяне на подходящ срок, когато развалянето на договора е по исков ред, както и когато волеизявлението за разваляне е направено с исковата молба. С определянето на срок съдът не разрешава на длъжника да изпълни – от такова разрешение той не се нуждае, тъй като може да изпълни винаги, дори и предсрочно, стига срокът да не е определен в полза на кредитора. С определянето на срок съдът, с цел да бъде запазен договорът, предоставя възможност на длъжника да изпълни по-късно, ако не може веднага. В случая съдът е приел, че ответникът е поставен в забава с исковата молба, в която е посочена банкова сметка, по която да плати и за него не е имало пречка да направи това във срок, който счита за разумен. Развалянето на договора е правна последица от неизпълнението в разумен срок, след като длъжникът е поставен в забава, независимо от това дали срок е определен, или не е определен. Ако длъжникът не изпълни в разумен срок след поставянето му в забава, договорът подлежи на разваляне. По делото е установено, че преди предявяването на иска ответникът е бил в неизпълнение, но не и в забава, а след връчването на преписа от исковата, молба, когато вече е поставен в забава, не е имало пречки да пати задължението си, но не са представени доказателства да е извършено плащане. Без правно значение с оглед предмета на делото е, какви затруднения е изпитал ответникът да се освободи от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Тези обстоятелства имат значение само в отношенията на ответника със съответните търговски банки.
Ответницата по жалбата Г. Г. В. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1160/22.05.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 484/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.