О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
[населено място] , 25,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на дванадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 855 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. 1 вр. ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Н. Т. К. против определение № 15410 / 27.09.2012 год. по ч.гр.д. № 11959 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против разпореждане на Софийски районен съд , Гражданско отделение, 50 състав , постановено на 03.05.2012 година . Жалбоподателят оспорва правилността на определението с довода, че постановилият го съд не е съобразил предмета на искането му пред заповедния съд ,направено с молба от 22.05.2012 год. – за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.9 ГПК , както предвид неподаване иска по чл.422 ГПК в срок, така и предвид неподавано от същия / оспорено за автентичност по отношение авторството му / оттегляне на подадено възражение по реда на чл.415 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от 09.06.2011 год. по ч.гр.д. № 22937 / 2011 год. на СРС, І г.о. – 50 състав , по която молба няма произнасяне . Поддържа преграждащ по отношение развитието на заповедното производство характер на определението на СРС, неотчетен от въззивния съд .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба с довода , че разпореждането на СРС от 03.05.2012 год. не подлежи на обжалване, като непреграждащо развитието на заповедното производство . Позовава се на констативното по характер произнасяне на съда . Позовава се на недопустимост на частната жалба , с оглед изтекъл преклузивен срок, предвид установимо знание на жалбоподателя за разпореждането от 03.05.2012 год., към датата на депозиране молбата му от 22.05.2012 год. и от съдържанието на същата .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по същата настоящият състав съобрази следното :
По заявление на кредитора [фирма] , Софийски районен съд , гражданско отделение, 50 състав е постановил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.9 ГПК , с разпореждане от 09.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 22938 / 2011 год. , по силата на която Н. К. е задължен да заплати на кредитора сумата от 30 500 лв. по запис на заповед от 13.04.2011 год., ведно със законна лихва от 28.05.2011 год. и с присъждане разноски по заповедното производство. С оглед подадено на 14.07.2011 год. възражение от Н. К. / първоначално върнато като просрочено, разпореждането за което е отменено по реда на инстанционния контрол / и предявен иск по чл.422 ГПК от кредитора , на основание чл.422 ал.2 вр. с чл.420 ал.1 вр. с чл.417 т.9 ГПК , с определение от 13.02.2012 год. съдът е обявил за спряно по силата на закона незабавното й изпълнение. По предявеният иск е образувано гр.д. № 5868 / 2012 год. на СГС , ГК, І отд. – 9 състав . Производството по същото е прекратено , с влязло в сила на 28.06.2012 год. определение на съда , поради невнесена от ищеца – [фирма] – държавна такса.
При вече висящо съдебно производство по иск по чл.422 ГПК е депозирана молба от 03.05.2012 год. , съдържаща оттегляне на възражението по чл.415 ГПК , изходяща от длъжника , по която и на същата дата СРС е постановил атакуваното разпореждане за влизането на заповедта в сила , на основание чл.416 ал. 1 пр. 2 ГПК. С последваща молба от 22.05.2012 год. Н. К. е поискал от съда по заповедното производство обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК , позовавайки се на неподаден в срок иск по чл.422 ГПК , но изхождайки не от формалното му спазване , а от неприложена с подаването на исковата молба държавна такса, впрочем станало причина за прекратяването на производството . Кумулативно, обаче, молителят е заявил оттегляне на оттеглянето на възражението си , оспорвайки самото оттегляне на възражението по чл.415 ГПК, като изходящо от него . Поискал е графологическа експертиза за установяване неавтентичност на подписа му на молител ,с оглед което и отмяна на постановен , ако има такъв , съдебен акт по депозираното оттегляне на възражението . Предвид последното , неоснователно е възражението на ответната страна, че съдържанието на молбата от 22.05.2012 год. обосновава извод за знание на Н. К. за постановеното разпореждане от 03.05.2012 год. , при това не само за факта на постановено такова , но и за конкретното му съдържание , в който смисъл възражението за просрочие частната жалба срещу същото е неоснователно .
По така постъпилата молба от 22.05.2012 год. СРС е постановил разпореждане от 16.08.2012 год., с констативно по характер съдържание : че няма основание за обезсилване на заповедта , както и че е недопустимо оттегляне на оттегляне на възражението по чл.414 ГПК , след достигане оттеглянето на възражението до съда . Към датата 16.08.2012 год. е налице влязло в сила определение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І г.о. – 9 състав , за прекратяване производството по гр.д.№ 5868 / 2012 год. / по предявения от кредитора иск по чл.422 ГПК /, поради невнесена от ищеца държавна такса .
За да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането от 03.05.2012 год. на СРС, СГС е приел, че същото няма характеристиката на преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК, нито обжалваемостта му произтича от закона , съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК . Приел е , че интересът на жалбоподателя е в иницииране производство за обезсилване заповедта за незабавно изпълнение , в което би било проверено и възражението му , че подаденото оттегляне на възражението не изхожда от него , вкл. с допускане на исканата графологична експертиза .
С оглед гореизложеното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение приема следното :
Правилни са и следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд за недопустимост на обжалването на разпореждането от 03.05.2012 год. на СРС . Същото констатира, необвързващо за страните по спорното правоотношение / не се касае за произнасяне по приложими правни последици съгласно чл.415 ал.2 ГПК / , факта на влязла в сила заповед за изпълнение , предвид оттегляне на възражение на длъжника , но след образуване на исковото производство по чл.422 ГПК . Това оттегляне – след завеждане на иска по чл.422 ГПК – е волеизявление без правни последици . Съгласно чл.415 ал.1 ГПК , правните последици на възражението по чл.414 ГПК се простират единствено до иницииране кредиторовата активност в предявяването на иска по чл.422 ГПК , с което възражението се явява изпълнило функцията си и предвид това неоттегляемо след този момент . Оттегляне на възражението , по смисъла на чл.416 ал.1 ГПК и с уредените от нормата правни последици , на които се е позовал СРС , следва да се приеме за допустимо до предявяването на исковата молба по чл.422 ГПК . С подаването й заповедното производство се трансформира в общо исково производство , което пренася спорното правоотношение пред съответно компетентния , различен от съда по заповедното производство съд, пред който следва да се отправят и волеизявления на страните , свързани със спора, вкл. разпореждане със спорното право или признанието му . Оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК не е равнозначно на признание на иска, именно изхождайки от придадените от закона функции на възражението .
С оглед преждеизложеното , следва да бъдат споделени съображенията на въззивния съд, че жалбоподателят има правен интерес от иницииране обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение , но именно на основание факта , че оттеглянето на възражението / независимо автентично или не / , не е породило каквито и да било правни последици , предвид отправянето му след образуване на исковото производство , както и предвид факта на междувременно прекратено исково производство , с оглед неотстранена нередовност на исковата молба .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15410 / 27.09.2012 год. по ч.гр.д. № 11959 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :