2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 660 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор проф. д-р В. З., против определение без номер от 24 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 3004 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Л. М. Д. за изплатената от дружеството сума в размер на 70 хиляди лева на основание решение № 581 от 12 март 2012 г. по гр.д. № 4208 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г. В жалбата се сочи, че по издадения изпълнителен лист болницата е платила реално 95411,61 лева, решението на въззивния съд е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане, поради което изпълнителното основание на ищцата за получаване на сумата е отпаднало от датата, на която решението на въззивния съд е отменено като неправилно. Макар да не е налице решение по съществото на спора, което да е противоположно на решението на въззивния съд, не може да се приеме за логично, че решението на ВКС не е противоположно на решението на въззивния съд. Поддържа се, че към момента стореното плащане е на отпаднало основание и е налице неоснователно обогатяване.
Третото лице – помагач [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Ш., поддържа становище за основателност на частната жалба.
Подадена е и частна жалба срещу същото определение от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. И. Ш.. В частната жалба се поддържа, че към момента ищцата държи сума в размер на 70 хиляди лева неправомерно и без правно основание, доколкото е отменено изпълнителното основание, с което посочената сума й е присъдена, тъй като отменителното решение на ВКС се ползва със задължителна сила, а тълкуването на разпоредбата на чл. 282, ал. 6 ГПК в смисъла, посочен в обжалваното определение, означава придаване на изпълнителна сила на съдебен акт, който е отменен по надлежния ред. Поддържа се още, че ако отмяната на навлязло в сила въззивно осъдително решение е основание за прекратяване на висящо изпълнително производство, то по аргумент на по-силното основание, ако по същото е събрана принудително парична сума, тя следва да бъде върната в патримониума на длъжника като недължимо платена.
Ответницата Л. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. В., в отговор на частните жалби сочи доводи за неоснователността им.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК.
С определението си апелативният съд приема искането за издаване на обратен изпълнителен лист за неоснователно. Посочено е, че делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, насрочено е в открито съдебно заседание, поради което спорът за дължимостта на обезщетението на ищцата по иска не е окончателно разрешен. К. съд не е постановил решение по съществото на спора, което да е противоположно на решението на въззивния съд, поради което не е налице хипотезата на чл. 282, ал. 6, вр. чл. 245, ал. 3 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. По правилото на чл. 245 ГПК, уреждащо спирането и прекратяването на предварително изпълнение, условие за издаване на обратен изпълнителен лист е отхвърляне на иска с влязло в сила решение. В случая не е налице влязло в сила решение по съществото на спора, както и не е налице и ново решение по спора от въззивния съд, за да се търси прилагане на чл. 245, ал. 3 ГПК по аргумент на чл. 282, ал. 6 ГПК, още повече, че правилото на чл. 282 ГПК има предвид различна хипотеза.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 24 октомври 2013 г., постановено по гр.д. № 3004 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: