ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
София. 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 165 /2009 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЧЕЗ Е. България АД-София против въззивно определение № 64/10.02.2009 г. по ч.гр.д. № 55/2009 г. на Видински ОС, с което е потвърдено определение от 12.01.2009 г. по ч.гр.д. № 654/2008 г. на Видински РС, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото, тъй като ищеца не е изпълнил дадените му указания във връзка с разпоредбата на чл.230,ал.2 ГПК, след спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.2 ГПК поради смърт на длъжника по време на производството.
С обжалваното определение е прието, че страни по граждански дела са лицата от чието име и срещу които се води делото-чл.26,ал.1 ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право-чл.27,ал.1 ГПК, и тази способност се изгубва със смъртта на лицето.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл.274,ал.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване, следва да са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за процесуалната легитимация на страната в процеса, а въпросите свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са копия от определения за които няма данни да са влезли в сила, с изключение на едно на Кюстендилски ОС, което обаче е нечетливо, а освен това не е коментирано и цитирано в изложението.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалвания въззивен акт, съществува и друг влязъл в сила съдебен акт, в който същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая, друг влязъл в сила съдебен акт не е посочен.
Отделно от това, така формулираният съществен процесуалноправен въпрос е изчерпателно уреден в ГПК и има доктринерна дефинитивност. Законовата уредба е ясна.
За да възникне процесуално правоотношение, то очертаните от сезиращата съда молба-заявление страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. В този смисъл ВКС се е произнесъл с определение по ч.т.д. № 402/2008 г. на І т.о., в което е направено разграничение при настъпила смърт преди и след сезирането на съда.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно определение № 64/10.02.2009 г. по ч.гр.д. № 55/2009 г. на Видински ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: