О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№152
С., 26.09.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 2605 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 7153 от 13.07.2017 г. на Е. Д. Н. и Х. С. Н. против определение № 57 от 28.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5701 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което са оставени без уважение, заявените с подаденото от Х. С. Н. искане с вх. № 10327 от 28.09.2015 г. и с подаденото от Е. Д. Н. искане вх. № 10419 от 30.09.2015 г. молби по чл.253 ГПК за изменение или отменяване на определение № 314 от 27.08.2015 г., постановено по гр.д. № 5701/2014 г. на ВКС, II г.о.
В искането вх. № 10327 от 28.09.2015 г. на Х. С. Н. са наведени доводи, че при постановяване на определението по чл.288 ГПК е направен неточен доклад на въззивното решение, при което е прекъсната съществуващата логическа обвързаност на произнасянето на въззивния съд и поставени в касационната жалба въпроси и доводи. ВКС е направил преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване, изградена върху свое тълкуване на волята на въззивната инстанция и при така направената преценка липсва формирана воля на ВКС по действително направеното произнасяне на въззивния съд, а ВКС дължи преценка за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно произнасянето на въззивната инстанция. Заявеното искане е съдът да се произнесе съобразно изложените в искането проблеми, възникнали с постановяването на определението от 27.08.2015 г.
В искането вх. № 10419 от 30.09.2015 г. на Е. Д. Н. са изложени доводи, че поради липса на доклад, както и непълнота и неточност на констатациите относно произнасянето на въззивния съд, тричленният състав на ВКС не е изградил представа за действителното произнасяне на въззивния съд, както и не е формирал валидно воля относно основанията за допускане до касационен контрол по поставен въпрос. Наведен е довод, че на практика ВКС е отказал да извърши преценка и на други посочени в искането въпроси, а и извода на ВКС не кореспондира и с изградените становища за същността и насоката на въпросите, като връзката между поставените въпроси и произнасянето на предходните инстанции е прекъсната от състава на ВКС още при извършване на доклада. Тъй като видно от пропуските, неточностите и прекъснатата логическа връзка между явленията при докладване на делото останалите двама членове на състава не са изградили представа за действителното положение, което от своя страна, въпреки това, че определението е подписано от тримата членове на състава, води до липса на валидно формирана воля на двама от тримата членове на състава на ВКС, е поискано предприемане на съответните действия за преценка и произнасяне съобразно действителната фактическа обстановка, тъй като в противен случай ще е налице порочна практика на ВКС да формира обстоятелствата съобразно убеждението си, вместо да формира убеждението съобразно обстоятелствата.
По тези искани е постановено атакуваното в настоящото производство определение. Отчитайки заявените искания, съставът на ВКС е приел, че формулираният както от Х. С. Н., така и от Е. Д. Н. петитум имплицитно съдържа искане за оттегляне на Определение № 314 от 27.08.2015 г., като вместо преценката, че отсъства основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на всяка от молителките, да се формира такава в обратния смисъл. Квалифицирал е исканията по чл.253 ГПК и е изложил съображения, че такива искания, обаче, не могат да бъдат удовлетворени, тъй като определението, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съставлява окончателен съдебен акт, като с постановяването му въззивното решение влиза в сила (чл.296, т.3 ГПК), поради което с този вид определение по чл.288 ГПК се слага край на делото и по тази причина този вид определение е неоттегляемо по реда на чл.253 ГПК.
В частната жалба са наведени доводи, че съдията-докладчик сам е тълкувал исканията, без да разпореди тяхното уточнение, в резултатна което изводът му, че исканията имплицитно съдържат искане за оттегляне на определението по чл.288 ГПК е неправилен и незаконосъобразен, а съставът се е произнесъл по ненаправено искане. Същевременно като е приел, че искането за оттегляне на определението по чл.288 ГПК е недопустимо, то е следвало да го остави без разглеждане и да прекрати производството, респективно това негово определение да подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Поддържа се, че съдията-докладчик не е докладвал на останалите двама членове конкретното съдържание на исканията, в които не е искано оттегляне на определението по чл.288 ГПК, а допълване на това определение, с което постановилият го състав би трябвало да се е произнесъл по допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В исканията са изложени възражения срещу доклада, извършен в определението по чл.288 ГПК, а не срещу съжденията и изводите на касационния състав – докладчикът е подменил и не е докладвал обстоятелствата, такива каквито са във въззивното решение, поради което останалите двама членове на състава не са изградили убеждението си, респективно не са формирали волята си съобразно решението на СГС, поставено пред ВКС, а съобразно несъщестевуващо, измислено положение, а след като не е докладвано действителното положение по въззивното решение, волята на останалите двама членове е формирана при заблуда и не е налице валидно формирана воля на съда, поради което няма валидно произнасяне. Затова в исканията е заявено настояване за дължимото произнасяне на ВКС по допускане спрямо атакуваното решение, така както е постановено от СГС, а не така като е интерпретирано и подменено от съдията-докладчик. Жалбоподателите са поискали да се обезсили атакуваното определение, като обективиращо произнасяне по ненаправено искане и да се върнат исканията им за допълване, поради липса на валидно формирана воля на двама от тримата членове на съставът, постановил определението по чл.288 ГПК.
Частната жалба е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и следва да бъде оставена без разглеждане. С постановяването на определение № 314 от 27.08.2015 г по гр.д. № 5701/2014 г. на ВКС, II г.о. е приключило с окончателен акт касационното производство и същевременно е влязло в сила въззивното решение. Независимо от използваните формулировки в искане с вх. № 10327 от 28.09.2015 г. и с подаденото от Е. Д. Н. искане вх. № 10419 от 30.09.2015 г. ясно е изразена волята съставът на ВКС да обсъди наново определени въпроси и да постанови по тях определение за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Квалификацията, която е дадена на тези искания в атакуваното с настоящата частна жалба определение № 57 от 28.03.2017 г. и произнасянето на съда по тях не подлежи на последващ контрол.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 7153 от 13.07.2017 г. на Е. Д. Н. и Х. С. Н. против определение № 57 от 28.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5701 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на Е. Д. Н. и Х. С. Н. с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: