О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С. 27.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3955 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 69 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 194 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд, с което потвърдено решение № 56 от 25.01.2016г. по гр.д. № 723/2015г. на Шуменски окръжен съд като са отхвърлени исковете й против Ж. Д. К. по чл.26 ал.2 изр.2, във вр.с чл.44 и чл.42 ал.3 ЗЗД за обявяване нищожността на пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. на нот.Б.К., рег.№ 290 и на договор за ипотека, сключен с н.а. № 2, т.І, рег.№ 17, д.№ 2/2008г. на нот.К.М., рег. №222 за ? ид.ч. от втори жилищен етаж с идентификатор № 8351.667.35.1.1, в сграда с идентификатор № 8351.667.35.1, в поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35, магазин и складови помещения, на първи етаж и 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 8351.667.35 и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски пред касационната инстанция без да посочва размера им и доказателства за реалното им извършване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е приел, че имотите, предмет на процесните сделки са били съпружеска имуществена общност – от придобиването им на 28.02.2005г. до прекратяване на брака на страните с влязло в сила решение през 09.2007г. Наличието на валидно подписано от ищцата пълномощно в полза на ответника с рег.№ 2711 от 8.06.2005г. с идентично съдържание с процесното с рег.№ 2711 от 1.10.2007г., за което с графологическа експертиза е установено, че не е истинско, а цветно принтерно изображение, е мотивирало съдът да приеме, че не е налице посоченото от ищцата основание за нищожност по чл.26 ал.2 изр.2 ЗЗД – липса на съгласие. В мотивите е посочено, че „съзнавана липса на съгласие” е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или е направено без намерение за обвързване. В случая съдът е приел, че наличието на валидно и неоттеглено пълномощно в полза на ответника с рег.№ 2711 от 8.06.2005г., с което той е бил упълномощен да продаде имота и да учреди върху него ипотека, недвусмислено сочи, че е била изразена воля за учредяване на ипотека и извършвайки посоченото действие, ответникът е действал в рамките на предоставената му представителна власт. С оглед диспозитивното начало, съдът е посочил, че е обвързан с направеното искане и независимо, че констатирал, че процесното пълномощно с рег.№ 2711 от 1.10.2007г. е издадено при липса на форма, е приел, че не може да прогласи нищожността му на непосочено от страната основание.
При тези мотиви, касаторката представя изложение, в което желае да се допусне касационно обжалване на въззивния акт на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните осем въпроса:
1. Налице ли е нищожност поради липса на съгласие на пълномощно, когато то не е подписано от упълномощителя, няма надлежна нотариална заверка, или е прентерно и манипулирано изображение на друго пълномощно, т.е. липсва оригинален диспозитивен документ? Позовава се на решения по чл.290 ГПК с № 468 от 29.11.2010г. по гр.д.№ 913/2009г. на ІІ гр.о., , № 57 от 8.04.2008г. по гр.д.№ 4451/2013г. на ІІІ гр.о., № 831 от 4.01.2010г. по гр.д.№ 2807/2008г. на ІV гр.о. Останалите посочени решения № 1052 от 9.12.2008г. по гр.д.№ 4404/2007г. на ІІ гр.о., № 1263 от 30.12.2008г. по гр.д.№ 5029/2007г. на І гр.о., № 250 от 13.05.2009г. по гр.д.№ 5171/2007г. на ІІІ гр.о. и № 786 от 19.11.2009г. по гр.д.№ 6231/2007г. на І г.о., не съставляват задължителна практика.
2. Каква е правната квалификация на иска, когато в исковата молба е формулиран петитум за прогласяване на недействителност на упълномощителна сделка и в обстоятелствената част са въведени твърдения, че ищецът – упълномощител не е присъствал в деня на упълномощаването в кантора на нотариуса и отпечатъкът от печата на нотариуса не е автентичен, а е с принтерно изображение? К. се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решение № 856 от 7.10.2008г. по гр.д.№ 2979/2007г. на І гр.о./без задължителен характер/, в което е посочено, че „ищецът не е длъжен да знае до каква форма на недействителност води твърдения от него порок. Съдът е длъжен служебно да определи правната квалификация на предявения иск”.
3. Води ли нищожност на упълномощителната сделка за разпореждане с недвижим имот /учредяване на ипотека/, нарушението на изискването на чл.37 ЗЗД за форма и длъжен ли съдът да я констатира служебно? По този въпрос отново се позовава на горецитираното решение № 1052 от 9.12.2008г. по гр.д.№ 4404/2007г. на ІІ гр.о., съгласно което неспазването на изискването за форма на упълномощаването води до извод за липса на съгласие за сключване на договора, на решение № 5 от 20.01.2012г. по гр.д.№ 822/2011г. на ІІ гр.о., съгласно което при направено оспорване на представен писмен официален документ, съдът е длъжен да се произнесе относно настъпването или не на правните му последици и на решение № 384 от 2.11.2011г. по гр.д.№ 1450/2010г. на І гр.о., съгласно което съдът може служебно да упражнява косвен съдебен контрол за нищожност, тъй като уреждащите я норми са с императивен характер.
4. Могат ли правните последици на договор за ипотека да бъдат породени с пълномощно, което не е представено от пълномощника на страната в нотариалното производство? и 5. Какво е правното значение на изрично индивидуализираното качество на пълномощника по отношение на времето на действие на упълномощителната сделка? Последните два въпроса се поставят на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
6. Действителен ли е договор за учредяване на ипотека, в който собственикът е представляван в нотариалното производство с неистинско пълномощно, в това число представляващо принтерно и манипулирано изображение на друго пълномощно? По този въпрос отново се позовава на горецитираните решения № 468 от 29.11.2010г. по гр.д.№ 913/2009г. на ІІ гр.о., съгласно което при спор за надлежно предоставена представителна власт, преценката за наличие на оригинален диспозитивен документ следва да се прави към момента на сключване на сделката и № 1052 от 9.12.2008г. по гр.д.№ 4404/2007г. на ІІ гр.о./двете без задължителен характер/.
7. Процесуално легитимиран ли е като главна страна пълномощникът по иск за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на ипотека, сключена чрез пълномощник, както и по иск за нищожност на упълномощителна сделка, въз основа на която е сключен договора за учредяване на ипотека?, по който касаторът се позовава на решение № 113 от 31.05.2012г. по гр.д.№ 1677/2010г. на ІV г.о., съгласно което е процесуално легитимиран да предяви иска е упълномощителя, а процесуално легитимиран като ответник е третото лице, което е договаряло с пълномощника.
8. Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към чл.272 ГПК да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви за тях и да изложи собствени съображения защо възприема изводите на първата инстанция към които препраща, в който смисъл се позовава на решения № 415 от 25.01.2015г. по гр.д.№ 1332/2010г. на І г.о. и № 217 от 9.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. съгласно последното, съдът е длъжен да определи правилно предметът на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.
Настоящият съдебен състав, като съобрази материалите по делото, постановеният въззивен акт и гореописаните поставени от касатора въпроси, намира че следва да се допусне касационно обжалване по тези с № 4,5 и 8. В случая – въззивният съд като е обосновал извода си за изразена воля за учредяване на ипотека от страна на ищцата като упълномощител, въз основа на представеното по делото валидно и неоттеглено пълномощно в полза на ответника с рег.№ 2711 от 8.06.2005г., с което той е бил упълномощен да продаде имота и да учреди върху него ипотека, не е дал отговор на въпроса за правното значение на времето на действие на упълномощителната сделка и че посоченото пълномощно от 2005г. не е било представено от пълномощника в нотариалното производство, тъй като в акта за учредяване на ипотека е отразено като представено процесното с рег.№ 2711 от 1.10.2007г., за което с графологическа експертиза е установено, че не е истинско, а цветно принтерно изображение. В този смисъл е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не се е съобразил със задължението си /посочено в цитираното решение № 217 от 9.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о./ да определи правилно подлежащите на изясняване обстоятелства.
По останалите въпроси освен, че е безпредметно да се допуска касационно обжалване, още следва да се посочи, че в по-голямата си част представената практика, с която са обосновани е остаряла или неактуална пред вид възприетите разрешения, изразени в ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 69 от 10.06.2016г. по в.гр.д. № 194 по описа за 2016г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 191 лева /сто деветдесет и един лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.