3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
[населено място], 27.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№153/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. К. Г. срещу разпореждане №3771/18.10.17г. на ОС Русе по гр.д.№315/17г.,с което е върната подадената от него молба за отмяна на влязло в сила решение №283/22.06.17г. по същото дело.
Срещу законосъобразността на постановеното разпореждане в частната жалба са изложени оплаквания за произнасяне на ОС Русе извън рамките на неговата компетентност,преценявайки редовността на молбата за отмяна; направени са твърдения за незачитане факта,че всички указания по нередовностите са изпълнени – представена е молба с уточнения на основанията за отмяна,както и документ за платена държавна такса,а в делото се съдържа пълномощно за процесуално представителство пред ВКС.
В писмено становище ответникът по частната жалба [фирма] е оспорил същата с искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
На 13.07.17г. по гр.д.№ 315/17г. е подадена от името на Б. К. Г. чрез адв.Н. Г. молба за отмяна на окончателното решение №283/22.06.17г.,постановено по гражданското дело,образувано по обжалване постановление на ЧСИ за разноски по изпълнението. С разпореждане от 13.09.17г. съдията-докладчик е оставил молбата без движение,като е указал на молителя в едноседмичен срок да представи адвокатско пълномощно за адв.Г.,писмено уточнение на молбата за отмяна с препис за противната страна,в което подробно,точно и мотивирано да изложи основанията за отмяна на решението,както и документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса 25 лв.Съобщението с указанията е изпратено на молителя чрез адв.Г. на единствения адрес по делото,посочен като съдебен такъв в молбата.В указания срок същата,от името на Б. Г., е депозирала молба,в която е посочила,че основанията за отмяна са изложени в първоначалната молба и е преповторила обстоятелствата от нея,представляващи оплаквания срещу законосъобразността на решението.Към допълнителната молба е приложен документ за платена държавна такса по сметка на ВКС,но не и пълномощно от Г. за представителство в производството по отмяна. Приемайки,че дадените от него указания не са изпълнени в цялост /не е представено пълномощно и не са изложени точно и мотивирано основанията,на които се иска отмяна на решението/, въпреки даденото предупреждение,окръжният съд е върнал молбата.
Така постановеното от ОС Русе разпореждане е правилно. Извършените от съдията-докладчик процесуални действия по администрирането на постъпилата по делото молба за отмяна на решението са в изпълнение на функциите,вменени му с разпоредбата на чл.306 ГПК,съгласно която молбата се подава чрез първоинстанционния съд,който е компетентен да предприеме действия по изправяне на нередовности в нея,в съответствие с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,включително да следи молбата да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна,изчерпателно посочени в нормата на чл.303 ГПК,както и към нея да бъде приложено пълномощно,когато се подава от пълномощник /арг. чл.306 ал.1 вр. чл.261 т.2 ГПК/.Съгласно мотивите на т.10 от ТР №7/31.07.17г. по тълк.д.№7/14г. на ОСГТК на ВКС при релевирани в молбата за отмяна доводи,които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при решаването на делото /които не се обхващат от хипотезите на чл.303 ал.1 ГПК/ молбата следва да се счете като неотговаряща на изискването за редовност.Нередовна в такъв аспект е дори молбата,която съдържа само препращане на съответния законов текст на чл.303 ал.1 ГПК,без да се излагат конкретни факти,които да могат да бъдат подведени под някое от основанията, посочени в разпоредбата. В този случай първоинстанционният съд е задължен да изпрати на страната съобщение за отстраняване на констатираната нередовност и в случай на неотстраняване в законоустановения срок – да върне на молителя молбата за отмяна.
Депозираната от адв.Г. молба за отмяна съдържа оплаквания за „недопустимост, алтернативно – за неправилност“ на решението по същество, за наличие на „основания за отмяна на съдебния акт,поради нарушение на процесуални правила – неправилно актоприлагане“, за произнасяне по недопустима претенция, за „несъстоятелност на изводи на съда“, за необсъждане на релевантни за спора факти,за неправилно тълкуване /които по същество представляват основания за недопустимост и неправилност на решението по чл.281 ГПК/.Самото искане е за отмяна на решението като неправилно и необосновано /въпреки неговата необжалваемост/.Правилно при такова изложение първоинстанционният съд е оставил молбата /подадена като такава „за отмяна на влязло в сила решение“/ без движение със съответни указания, които не са изпълнени с последващо подадената молба /отново от адв. Г./,в която са преповторени оплакванията от първоначалната.
Непосочването на конкретни факти,обосноваващи приложимост на някоя от хипотезите на чл.303 ал.1 ГПК,както и непредставянето на надлежно пълномощно, по силата на което адв.Г. да е била оправомощена да подаде молба за отмяна по извънинстанционния процесуален ред на окончателното решение на ОС Русе от името на страната по делото Б. К. Г. е основание този съд да приложи последицата на чл.286 ГПК вр. чл.306 ал.2 ГПК като върне молбата. Неоснователно е оплакването в частната жалба,че съдът се е произнесъл извън рамките на неговата компетентност,доколкото законът му е предоставил такава в случаите,в които в молбата липсва точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Представянето на уточнителна молба,която само преповтаря съдържанието на нередовната молба за отмяна,се приравнява на липса на процесуално действие по отстраняване на нередовността. Не отговаря на обективните факти по делото и твърдението,направено в частната жалба,че по делото е представено пълномощно за процесуално представителство пред окръжния съд,което съдържа упълномощаване и за производството по отмяна пред ВКС,тъй като наличие на такова не се констатира.Приложеното към частната жалба пълномощно съдържа изявление за упълномощаване единствено за обжалване на крайните съдебни актове на ОС Русе „пред всички инстанции – включително и пред ВКС“,но не и за подаване на молба за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Частната жалба,като неоснователна,не следва да се уважава,а атакуваното с нея разпореждане на ОС Русе следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,съставът на ВКС,ТК,първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3771/18.10.17г. по гр.д.№315/17г. по описа на ОС Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.