5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 28.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2473/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Д. П. и В. Д. П. и двамата от [населено място] против решение № 1174 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 3794/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Гаранционен фонд – [населено място], чрез пълномощника си – гл. юрк. Н. П. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите,чрез пълномощника си – адв. П. Ш. са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал..2, предл 3-то ГПК. Поставили са въпросът – „Длъжен ли е въззивният съд да направи комплексна оценка на всички обстоятелства, от които зависи приноса на пострадалата при процесното ПТП. Страната общо е поддържала противоречие с ППВС № 4/68г. относно неправилното приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението, с оглед приложението на чл.52 ЗЗД. Сочено е и общо противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпросът – „Следва ли при определяне приноса на пострадалия за настъпване на непозволено увреждане, въззивният съд да отчита факта, че същия е бил принуден към поведение, което е допринасящо за възникването на неимуществените вреди” Сочено е общо противоречие с решение на ВКС, както и са развити оплаквания за неотчитане на установени по делото, според касаторите факти. Поставен е и въпросът – „При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при наличие на принос на пострадалия, следва ли да се направи анализ на поведението на двамата участници в пътнотранспортното произшествие и в зависимост на поведението на всеки един от тях да се определи справедливо съотношение на вината, което от своя страна да бъде отчетено при определяне размера на това обезщетение.”Страната е изложила, разбирането си, че вината на водача на автомобила била „по-голяма”, като е обосновала този извод с изброяване на съдебна практика, поради което следвало да се съпоставя поведението на участниците в ПТП. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2 предл.3-то, обосновано от тях с общи оплаквания за неправилност на изводите на състава . Други доводи не са развити.
Касаторите, чрез пълномощника си – адв.П. Ш. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка, първият поставен от касаторите въпрос е общ и като такъв е обоснован с оплакването на страната за неправилност на фактическите изводи на състава а не с несъобразяване със задължителните указания на ВС, дадени с цитираната тълкувателна практика. Извън това, съдът в случая е приел, че общия размер на обезщетението, което възмездява вредите е пълният претендиран размер от ищците, поради това и общите оплаквания за неправилност на акта и за несъобразяване на всички изброени критерии по ППВС № 4/68г. очевидно са относими към друг извод на състава, а именно определяне участието на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат, в който смисъл е вторият поставен въпрос. Поради това, така формулиран и обоснован въпросът не е релевантен.
Вторият поставен въпрос също не е релевантен доколкото се основава на фактически неустановени твърдения, които обосновават съдържанието му, свързан е с оплакването на страната за неправилност на изводите на съда и с нейната защитна теза а не с решаващите му мотиви. В тази връзка страната е обосновала въпроса си с въвеждане на фактически доводи, които според нея съставът следвало да направи, като приеме фактическа обстановка, различна от установената, както и от експертизите дали категорично заключение, че от двете страни на пътното платно е имало тротоар с голяма широчина, но пострадалата се е придвижвала по пътното платно. Твърдението, че тротоарът е бил зает от други МПС не е доказано по делото, а страната го извежда само от показанията на дъщерята на ищцата и племенница на другия ищец, която обаче изрично е заявила, че не е била на местопроизшествието и не знае къде е станало. Т.е. това са все фактически твърдения, които страната е следвало да установи пред инстанциите по същество на спора, но не е установила, а също така не е въвела и такова искане, нито е поддържала процесуално нарушение на състава, поради неуважаване на такова искане. Следователно, твърденията на страната, с оглед които е поставила въпроса не могат да обосноват неговата релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, нито да определят отклоняване от практика на ВКС, разглеждаща друга хипотеза при различно доказване.
Третият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като съдържанието му е обусловено от твърдения на страната, изведено от разбирането й за съпоставяне на вини и с довода, че приносът на водача на автомобила бил по-голям. Впрочем, това е приел и въззивният съд, който е определил съпричиняване на пострадалата в размер на 30 %. Освен това подробно е разгледал установените факти по спора – автотехническите експертизи и свидетелските показания, от които е извел този принос, като е съобразил и задължителната практика на ВС по отношение на дефинирането на понятието „принос” – т.е. увредения с действията си, респективно бездействията си да е допринесъл за настъпването на този резултат. Следователно, така поставени въпросите съдържат оплакване на касаторите несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Извън това, изброяването на съдебни актове на ВКС, без да е обосновано конкретно противоречие с изводите на въззивния съд, разглеждат въпроси, които дори и да се счетат общо за сходни с разглеждания случай,не установяват противоречие при разрешаването им. Или касаторите не са развили релевантни доводи по поддържаното от тях основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са цитирали практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на приноса и които, в случая, въззивният съд е разгледал.
Касаторите са поддържали и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание и с оглед горното касаторите са обосновали с нарушение на материалния закони поради това че обезщетенията били „ занижени”, като бил „ завишен „ приноса на пострадалата т.е. с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност по отношение на която липсват изложени каквито и да било доводи, съобразно изложеното.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1174 от 14.05.2018 г. по гр.д. № 3794/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: