О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 03.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова
ч. гр. дело № 2738/2018г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. К., [населено място], приподписана от адвокат А. Д., срещу определение № 2474/26.09.2017г. по ч.гр.дело №2018/2017г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение №7264 от 14.07.2017г. по гр.д.№ 1432/2017г. на Варненския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на К. К. за възстановяване на срока по реда на чл.64 ГПК за внасяне на определената държавна такса в размер на 15 лева по подадена частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е постановен отказ за освобождаване на К. К. от заплащане на държавна такса по заведения от него иск.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса съставлява ли основание за възстановяване срока за внасяне на държавна такса обстоятелството, че съобщението с указанията на съда е връчено на трето лице със задължението да го предаде, но не е сторило това поради непредвидени обстоятелства, касаещи самото трето лице.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението, тъй като не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока е неоснователна, тъй като не е доказано наличието на особени непредвидими и непреодолими обстоятелства за пропускането на срока. Не са такива обстоятелства заболяване на сина на жалбоподателя и местоработата на съпругата му, за което също не са представени доказателства,както не е установено и че са настъпили в срока за изпълнение на указанията, считано от надлежното получаване на съобщението от съпругата К. по реда на чл.46 ГПК. Няма данни, че жалбоподателят или съпругата му не са пребивавали в процесния период на адреса, на който е връчено съобщението. Няма данни, че не комуникират помежду си, още повече че една седмица преди това съпругата на жалбоподателя е получила друго съобщение по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Поставеният правен въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд. Освен това по прилагане разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК вр.чл.46,ал.4 ГПК е налице установена съдебна практика, съгласно която, когато съобщението е връчено на друго лице,което е съгласно да го приеме, то адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че адресатът е отсъствал и не е могъл да узнае своевременно за връчването. На възстановяване подлежат установените от закона срокове, пропуснати поради доказано наличие на непредвидени и непреодолими обстоятелства преди момента на изтичането им. Неизпълнение на задължението на лицето, получило съобщението със задължение да го предаде, не може да се възприеме като непреодолимо и непредвидимо обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2474/26.09.2017г. по ч.гр.дело №2018/2017г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: