О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 30.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2717/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. Х., И. М. М. и Г. Н. М., действащи чрез процесуалния си представител адв. Р. Н., против решение № 28 от 09.03.2017 г. по в.гр.д. № 306/2016 г. на Окръжен съд- Силистра. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по въпроса относно съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. Б. М. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата М. М. Б. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 195 от 10.10.2016 г. по гр.д. № 189/2016 г. на Районен съд- Дулово, с което е отхвърлен предявеният от Г. Н. М. и И. М. М. против С. Б. Х., М. М. Б. и С. Б. М. иск за установяване, че на основание давностно владение ищците са придобили правото на собственост върху следните земеделски имоти: нива от 25.503 дка в м.”К., съставляваща имот № 026019 по плана за земеразделяне на [населено място]; нива от 9.987 дка в м.” Ч.”, съставляваща имот № 021041 по плана за земеразделяне на с.с.; нива от 7.139 дка в м.”До село”, съставлаваща имот № 070486 по плана за земеразделяне на с.с.; лозе от 0.500 дка в м. „Край село”, съставляващо имот № 073013 по плана за земеразделяне, и е допусната делба на същите имоти между съделителите С. Б. Х., С. Б. М. и М. М. Б. при равни права – по 1/3 ид. част за всяка от тях.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че процесните земеделски имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Б. Е. А., поч. през 2013 г. Съделителите С. Х., С. М. и М. Б. са негови наследници по закон- низходящи от първа степен.
За да направи извод, че имотите не са придобити по давност от ищците по установителния иск за собственост, съединен за съвместно разглеждане с иска за делба- Г. Н. М., който е внук на общия наследодател, и неговата съпруга И. М. М., въззивният съд е приел, че те са ползвали имотите за периода 2002-2015 г., но не са имали качеството на владелци, а на държатели, тъй като са обработвали имотите с разрешението на наследниците на Б. А. и дори съвместно с единия от тях- С. Х., като не са демонстрирали по никакъв начин, че владеят за себе си. За да обоснове този извод съдът се е позовал на приетата като доказателство по делото Справка за заявяване за подпомагане по директни плащания на площ, издадена от ДФ”Земеделие”- ОД, [населено място], видно от която ищцата И. М. е заявила процесните имоти през 2014 г., а като основание за ползването им е посочила „договор за наем”. Въз основа на това е приел, че ищцата е съзнавала, че не държи имотите като собствени. Намерил е за неоснователни и доводите на ищците Г. М. и И. М., че предоставените от наследодателя Б. А. за обработване в кооперация „Зли дол” земеделски земи са различни от процесните, произхождат от неговата съпруга, като е посочил, че в регистъра на кооперацията земеделските земи са детайлно описани с площ, номера, категории, начин на ползване и придобивно основание, които съответстват на земеделските имоти, предмет на делото. Доводът, наведен във въззивната жалба, че внесените в земеделската кооперация земи са били собственост на З. И. А., а не на съпруга й Б. А., и че същите са били разделени между наследниците с договор за доброволна делба от 02.08.2013 г. е намерил за недоказан, тъй като такъв договор не е бил представен като доказателство по делото. В обобщение съдът е направил извод, че ищците Г. М. и И. М. не са придобили правото на собственост върху имотите, предмет на иска за делба. Правото на собственост принадлежи на наследниците на Б. А.- съделителките С. Б. Х., М. М. Б. и С. Б. М. при равни права, поради което е допуснал делба на същите.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос и не са обосновали наличието предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които формално са се позовали. Както в изложението, така и в касационната жалба се съдържат единствено доводи за неправилна преценка от въззивния съд на събраните по делото доказателства и за необоснованост на изводите относно това чия собственост са били земеделските имоти, внесени в ЗК ” Зли дол”- дали на общия наследодател Б. А. или на неговата съпруга.
Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. От друга страна, необосноваността не е сред основанията, обусляващи допускане на касационно обжалване.
При липсата на формулиран от касатора конкретен правен въпрос, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на подадената касационна жалба до разглеждане по същество.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата С. Б. М. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 450 лв., съобразно заявеното в отговора на касационната жалба искане и приложения към същото договор за правна защита и съдействие .
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 09.03.2017 г. по в.гр.д. № 306/2016 г. на Окръжен съд- Силистра.
ОСЪЖДА С. Б. Х., И. М. М. и Г. Н. М. да заплатят на С. Б. М. разноски по делото пред ВКС в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: