2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
С., 04,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2824 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф-С. груп Е.-С. против решение от 15.01.2013 г., поправено с решение от 4.03.2013 г., по т.д. № 1281/2012 г. на Пловдивски АС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу М. Е.-Ст.З. за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща част от 82 424.43 лв., като обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение по гр.д. № 293/2009 г. на СГС за процесния период, равняващо се в законната лихва за забава върху неоснователно допуснат запор върху вземане в размер на 876 962.08 лв., което ищецът има към Б. АД-Р. по договор за строителство от 2008 г., като са присъдени разноски.
Ответното Е. е подало отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: За да докаже настъпили вреди вследствие наложен запор върху вземанията му от трето лице, следва ли ищецът в производството по чл.403,ал.1 ГПК да докаже, че това негово вземане е ликвидно и изискуемо?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Налице е задължителна практика на ВКС по смисъла на т.1, която изключва т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С решение 101/5.08.2013 по т.д. 1029/2012 на І т.о. е прието следното: Необходимо е запорираното вземане да съществува и да е изискуемо, като на основание чл.154 ГПК в тежест на ищеца по иска по чл.403,ал.1 ГПК е да докаже тези обстоятелства, като ползващи го.
С обжалваното решение е прието, че запорираното вземане не е установено по размер, изискуемост и ликвидност, респективно, че ищецът не е доказал да е претърпял имуществени вреди от неправилно допуснато обезпечение на предявения срещу него иск.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.01.2013 г., поправено с решение от 4.03.2013 г., по т.д. № 1281/2012 г. на Пловдивски АС.
Осъжда Ф-С. груп Е.-С. да заплати на М. Е.-Ст.З. сумата 1 800 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: