3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 04.03.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 768 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. М. В. лично и като представител на [фирма], против определение № 24967/25.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 16830/2014 г., от ІV”д” състав на СГС.
Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Състава на ВКС счита, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Пред СГС е подадено възражение по реда на чл.423, ал.1 ГПК и частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в частта за присъдените разноски. Съдът е приел, че молителят и частен жалбоподател е узнал за издадената заповед за изпълнение на 19.03.2014 г., така, както и твърди в молбата си и частната жалба. Преклузивния едномесечен срок за подаване на възражението по чл.423 ГПК е изтекъл на 21.04.2014 г. – присъствен ден, поради което е счел молбата за просрочена и процесуално недопустима, както и подадената частна жалба, доколкото за нея процесуалният закон предвижда двуседмичен от връчването.
Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, при приемането на което, същото ще има характер на възражение по чл. 414 ГПК. По тези съображения, определението на съда, с което е оставено без разглеждане възражението по чл.423 ГПК е правилно и следва да се потвърди. По същите съображения, подадената частна жалба в частта за разноските, следва да се счете за просрочена, доколкото е подадена след изтичането на преклузивния срок. Аргумент в тази насока е и общата разпоредба на чл.54 ГПК, обвързваща узнаването като начален срок за обжалването.
С оглед изхода на спора и неоснователността на подадената частна жалба, в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените по делото в това производство разноски, в размер на 240 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 24967/25.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 16830/2014 г., от ІV”д” състав на СГС , с която е оставено без разглеждане възражението по чл.423 ГПК на Н. М. В. лично и като представител на [фирма] и е оставена без разглеждане частна жалба на Н. М. В. лично и като представител на [фирма] против заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.04.2011 г. по гр.д.№ 12681/2011 г. на СРС, в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н. М. В. и [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплатят на Д. М. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 240 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.