3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
[населено място] ,04,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и трети февруари,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2118 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №48/21.02.2014 год.по т.д.№360/2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 184 / 21.10.2013 год. по т.д.№30/2013 год. на Окръжен съд Плевен. С последното е отхвърлен предявеният от касатора против К. П. П. иск за сумата от 57 036 лв. / равностойни на 29 170 евро /, съставляваща последна дължима вноска,с падеж 30.04.2008 год., съгласно сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на бъдещи вещи – 2 магазина, под условие изграждането им от ищеца, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.В исковата молба сумата се претендира като възнаграждение по договор за изработка,с твърдение за инкорпориране в общата цена по предварителния договор за покупко-просажба.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон относно правосубектността на едноличния търговец,спрямо тази на собственика на същия – физическо лице,както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила досежно приета доказателствена сила на счетоводните записвания.
Ответната страна – К. П. – оспорва касационната жалба,като неоснователна по релевираните касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е основал иска си на дължима , по предварителен договор за покупко-продажба на два магазина, в качеството им на бъдеща, застроима от прехвърлителя вещ,последна вноска по продажната цена,но с твърдение че сумата е дължима за изработването на вещите.Предварителният договор е сключен с физическото лице и настояща ответница – К. П. . Същата се е позовала на нотариален акт за прехвърляне чрез покупко – продажба собствеността върху двата магазина, от ищцовото дружество,но в полза на ЕТ „К. 75 – К. П. „,в който е уговорена различна от посочената в предварителния договор продажна цена от 19 000 лева с ДДС.С оглед последното е оспорвала наличието на надлежна пасивна материалноправна легитимация на К. П., като ответник по иска.Очевидно не оспорва наличието на новация на страна – приобретател по договора за покупко-продажба – ЕТ ,вместо физическото лице – негов едноличен собственик и управител.Ответницата е оспорвала договорени СМР след сключването на договора за покупко-продажба в нотариална форма, с който твърди предоговорена цената по сделката, съответно изплатена / фактура № 7 / 01.03.2008 год. /.Ответницата не оспорва, че предходно спрямо сключването на окончателния договор е платила 91 000 евро,в съответствие с уговорените по предварителния договор частични вноски.Поддържа,обаче,че с оглед преуговорената цена по сделката и като не счита,че отделно дължи цена по договор за изработка,основанието за плащането им е отпаднало и на основание института на неоснователното обогатяване същите подлежат на връщане от ищеца,с който предмет е противопоставено възражение за прихващане. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел,че ответницата притежава материално-правна легитимация по иска,независимо,че окончателният договор за покупко-продажба е сключен с ЕТ „К. 75 – К. П.„,обосновавайки се с „ноторно известната идентичност на субектите – физическо лице и същото като едноличен собственик и представляващ Е. търговец”.Приел е,че със сключването на окончателния договор за покупко-продажбата е отпаднало действието на предварителния договор / страна по който е физическото лице К. П. /,респ. на чл.1.5 от същия,визиращ вноската от 29 170 евро.Счел е , че факта на сключване окончателния договор / на 29.02.2008 год./ преди предвидения в чл.1.5 от предварителния договор срок за предаване на сградата – 30.04.2008 год., е доказателство за предоговаряне на цената на покупко-продажбата, в съответствие с вписаната в нотариалния акт.Съдът изрично се е позовал на липса на доказателства за последващо изпълнени от ищеца,след сключването на сделката в нотариална форма,СМР,макар и в неясен аспект на евентуално дължима при доказването им,цена за същите съгласно предварителния договор за покупко-продажба а не по силата на нов, последващ покупко-продажбата договор за изработка.
Видно от решаващите мотиви на съда,въведеният касационен довод за неправилност,поради противоречие с процесуалния закон относно доказателствената сила на счетоводните записвания, е напълно неотносим.Възприетата,неправилно според настоящата инстанция , идентична правосубектност на физическото лице К. П. , с тази на едноличния търговец,чийто собственик и представляващ е същото лице,независимо че не се касае за реализиране отговорност на търговеца след заличаването му в търговския регистър / в който смисъл е цитираното от касатора решение на ВКС / , не е обосновала отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК по начало няма формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Изложението преповтаря касационните доводи за неправилност на въззивното решение,съображения за неадекватността на които се изложиха по-горе,поради което, дори да би бил формулиран относим към същите въпрос, същият не би покрил характеристиката на правен – включен в предмета на спора и отговор на който е предпоставил решаващите мотиви на въззивното решение за отхвърлянето на иска. Според задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав има правомощието единствено да уточни и конкретизира правния въпрос,не и сам да го формулира и обоснове.
Въпреки че са своевременно претендирани , не е доказано заплащане от ответната страна на адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, поради което и разноски не следва да й бъдат възмездени .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48 / 21.02.2014 год. по т.д.№ 360 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :