О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
Гр.София, 07.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1412/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Н. срещу Решение № 173/17 януари 2017 г. по в.гр.д.№ 4017/2016 г. на Софийския АС, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 4844/13 юни 2016 г. по гр.д.№ 5675/2015 г. на СГС, І ГО, 18 състав. С първоинстанционния акт касаторът В. Б. Н. е осъден да заплати на [фирма] сумата 74 243,64 лв. на основание чл.59 ЗЗД ведно със законната лихва от предявяването на иска – 30 април 2015 г. до окончателното й плащане и 6160 лв. разноски по делото. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната на въззивното решение и отхвърляне на иска.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спра материалноправни и процесуалноправни въпроси.
Ответникът по касация [фирма] София изразява становище, че жалбата не следва да бъде допусната до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на СГС, въззивният съд е приел, че субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е разгледан на предявеното основание и е уважен при наличието на елементите от общия фактически състав на неоснователното обогатяване за чужда сметка, доказани в процеса. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че е налице обогатяване на ответника В. Н., който по силата на договор за покупко-продажба е придобил право на собственост върху недвижими имоти, чиято цена е заплатена преди подписването на нотариалния акт, но не от купувача, а от трето неучаствуващо в исковото производство лице – [фирма] чрез прихващане на насрещни задължения между него като продавач по процесния договор и ищцовото дружество [фирма]. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че лично е платил продажната цена 74 243,64 лв., а в частта за заплащане на продажната цена от купувача предварително нотариалният акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и подлежи на преценка по вътрешно убеждение. Съставът на САС споделя изводите на първоинстанционния съд, че формулировката на пункт 2 от нотариалния акт № 10/2012 г., съдържащ изявление за плащане на продажната цена при условията на пункт 1 от акта, не изключва извода, че плащането й е станало чрез прихващане с вземане, което ищецът е имал срещу продавача [фирма] преди сключването на договора за продажба, подкрепен от събраните от СГС доказателства. Встъпването на жабоподателя-ответник в правоотношенията между ищцовото дружество и трето юридическо лице – продавач на процесните имоти-магазини и паркоместа – съгласно четиристранно споразумение и неосъществяване на бъдещите намерения на страните по делото за уреждане на отношенията между тях, свързани с прехвърлянето на правата по предварителния договор от 19 януари 2012 г. с отделно споразумение съгласно т.5 на Споразумение № 1 за прехвърляне на правата и задълженията по предварителния договор № ІІІ-610/19.01.2012 г. откриват възможност за защита чрез провеждане на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.
Обжалваното решение на САС не съдържа отговор на изведените от касатора процесуалноправни въпроси, както следва:
-Когато с исковата молба е представен частен свидетелствуващ документ-нотариален акт, съдържащ изявление на страните относно плащането на цената, за който ищецът твърди, че е неверен, той следва ли да се обсъди заедно с другите доказателства по делото, включително и със заключението на ССЕ и след това да се направи извод дали е опровергана материалната му доказателствена сила;
-Оборването на материалната доказателствена сила на частен свидетелствуващ документ може ли да се осъществи с косвени доказателства или истинността му следва да се доказва пълно и главно;
-Когато частният свидителствуващ документ е представен от страна, която не го е подписала, то тежестта на доказването на истинността му не пада ли върху представящата го страна съгласно нормата на чл.193 ал.3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че представеният нотариален акт притежава характеристиката на частен свидетелстващ документ в частта относно изявлението на страните по договора за продажба, че цената е платена и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Така формулираните въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд по предмета на спора, те са зададени в контекста на оплакването за необоснованост на изводите му досежно опровергаване материалната доказателствена сила на нотариалния акт в частта му относно изявлението за плащане на цената на недвижимите имоти от купувача В. Н. при липса на изрично оспорване на същия от представитавилия го ищец.
Обжалваното решение не съдържа такива изводи, в него е прието, че документът НЯМА ОБВЪРЗВАЩА СЪДА МАТЕРИАЛНА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА, т.е. не установява фактите, които са предмет на направените от страните по сделката изявления. Въпросите в изложението на касатора, свързани с оспорване истинността на частен свидетелствуващ документ и разпределяне на доказателствената тежест между страните са неотносими – съгласно константната практика на ВКС откриването на производство по чл.193 ГПК е неприложимо при оспорване верността на частни свидетелствуващи документи, които нямата материална доказателствена сила.
Не съответствуват на въведения с ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК критерий за общо основание за достъп до касационен контрол и поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси.
Некоректно зададен е въпросът „Налице ли е неоснователно обогатяване когато едно лице придобива недвижим имот срещу заплащане на цената му по силата на нотариален акт за продажба, с който се извършва еквивалентно разместване на блага – имот срещу пари – без обаче като краен резултат да се променя имуществената величина на патримониума на купувача“. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че задължението на ответника по иска за плащане на цената е погасено преди сключването на договора за продажба с трето неучаствуващо в спора лице, но не от ответника-купувач, а от ищцовото дружество чрез прихващане на насрещни задължения между него и продавача [фирма], т.е. налице е обогатяване за чужда сметка чрез спестяването на разход за плащане на цената на придобитите чрез покупко-продажба недвижими имоти. Според въззивния съд е налице увеличаване на имуществото на ответника, а стойността на обогатяването му е в размер на цената по нотариалния акт – 74 243,64 лв.
Не е въведен като част от предмета на спора пред въззивната инстанция въпросът на касатора „Налице ли е общ факт или обща група факти между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, когато обедняването произтича от неизпълнение на договорно правоотношение между страните по делото, а обогатяването на ответника произтича от договорно правоотношение с трето, неучаствуващо в спора лице“.
Обжалваното решение на САС не съдържа отговор на въпроса обусловени ли са неоспореното обедняване на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факта и кои са те. Въззивният съд е застъпил разбирането, че между обогатяването и обедняването трябва да съществува връзка, но тя няма причинно-следствен характер и се манифестира с едновременната наличност на двата елемента от фактическия състав на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД, за които следва да се прецени дали произтичат от общ факт или група общи факти като необходимо изискване и материалноправна предпоставка за уважаване на иска съгласно ППВС № 1 от 28 май 1979 г. и формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /Р.. № 135 от 25.09.2017 г. по т.д.№ 512/2016 г. на Второ т.о. на ВКС/. Констатирал е, че са налице твърдения в исковата молба, конкретизиращи общия правопораждащ факт за обедняването и обогатяването, но не го е посочил, съблюдавайки задължението да обсъжда само своевременно релевирани възражения и доводи на страните, поддържани пред него при спазване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Съгласно чл.269 изр.2 ГПК той е ограничен от посоченото в жалбата на въззивника, който е оспорил наличието на част от елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване за чужда сметка – обогатяване на ответника и съответно съществуването на връзка с обедняването на ищеца, отсъствие на основание за имуществено разместване и субсидиарност на претенцията. Напълно неясен и неподлежащ на уточняване и конкретизиране според настоящия съдебен състав е въпросът „Представляват ли общи юридически факти за неоснователното обогатяване на едно лице, придобило имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт с продавач, който е трето лице по иска по чл.59 ЗЗД и обедняването на друго лице, уредило своите взаимоотношения с въпросния продавач чрез прихващане“.
Непосочването на значими за изхода на конкретното дело въпроси, обусловили обжалвания краен резултат, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
Касаторът не установява общо основание за достъп до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 173/17.01.2017 г. по в.д.№ 4017/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА В. Б. Н. да заплати на [фирма] София сумата 2800 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: