1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 8.02 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 897 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. В. от[населено място], чрез пълномощника си адв. С. А. от АК-Пловдив, против решение № 392 от 22.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 392/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решението от 28.12.2009 г. на П. районен съд, постановено по гр.д. № 13486/2009 г., с което е уважен предявеният от М. Д. В. срещу Д. П. В. от[населено място], иск с правно основание чл. 144 СК, за заплащане на месечна издръжка в размер на 100 лв., като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 200 лв. С обжалваното въззивно решение искът е отхвърлен изцяло.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен искът по чл. 144 СК, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Изведеният въпрос е, налице ли са в конкретния случай предпоставките на чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: Решение № 4 от 28.03.1999 г. по гр. д. № 866/1998 г. на ІІ г. о. на ВКС и Решение № 712 от 10.07.1997 г. по гр. д. № 238/1997 г. на ІІ г. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Д. П. В., чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Пловдив, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 144 СК /с обжалваем интерес над 1000 лв./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се дете от неговия баща въззивният съд е приел, че не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по чл. 144 СК, а именно търсената издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя. Съдът е приел, че доходите на ответника са ниски и същият е с влошено здравословно състояние, поради което не е в състояние да изплаща търсената от неговата пълнолетна дъщеря издръжка.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения на отделни състави на ВКС и тъй като в случая се касае за незадължителна практика на ВКС, основанието за допустимост на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираният от касаторката въпрос е свързан с установяването наличието или не на кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл. 144 СК, които обосновават правото, съответно задължението за издръжка на пълнолетни деца, продължаващи своето образование. Изводите на съда за съществуването или не на тези предпоставки, касаят правилността на съдебното решение. Евентуалната неправилност на тези изводи би била основание за касационен контрол на съдебното решение като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обаче изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 144 СК кореспондира и с приетото в представените като противоречива практика две съдебни решения на отделни състави на ВКС. Изложението не съдържа правен въпрос, значим за изхода на делото, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. По тези съображения настоящият състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 392 от 22.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 392/2010 г. на П. окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 9371/20.04.2010 г. на М. Д. В. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: