Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
София, 08.03.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 217/2009г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по пар.2, ал.3 ПР на ГПК/нов/, вр. с чл.218а ГПК/отм./.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Д. Б. Д. срещу решение от 13.11.2007г. по гр.д. № 790 /2006г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иска й с правно основание чл.1 ЗОДОбВ.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът М. на правосъдието в писмено становище и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.
Контролираща страна-Върховна касационна прокуратура,дава заключение,че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.03.2006г. по гр.д.0700/2003г. на Софийски ГС, е отхвърлил иска на Д. Б. с правно основание чл. 1 ЗОДОбВ за сумата 50 000 лева, представляваща пропусната полза от ненасрочване на теоретико-практически изпит от МП в съответствие с изискванията на чл.163 ЗСВ.становено е по делото, че ищцата е завършила НБУ и от 02.05.2001г. до 02.05.2002г. е била назначена за съдебен кандидат при СГС. Съдът е констатирал също така, че в изпълнение на решение от 16.12.2002г. по конституционно дело №17/2002г. на КС на РБ е спряно провеждане на теоретико-практически изпити до приемане на нов ЗИД на ЗСВ, тъй като е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.163 ЗСВ действувала към този момент. От разпоредбата на чл.163 ЗСВ съдът е направил извод, че дейността по насрочване на изпити е административна, но не е налице противоправно бездействие на МП, тъй като е следвало да бъде изготвен и приет нов текст за провеждането на изпитите след завършване на више юридическо образование. Съдът при анализ на доказателствата е приел, че не е доказано настъпване и на вредоносния резултат, тъй като освен насрочването и успешното полагане на теоретико-практически изпит жалбоподателката е следвало, за да се впише в адвокатска колегия да положи успешно изпит, поради което твърдението за пропуснати доходи от нереализирани адвокатски хонорари за времето от 20.10.2002г. до септември 2003г. не е установено по делото с безспорни доказателства.
Въззивният съд правилно е приел, че М. на правосъдието като самостоятелен субект осъществява редица компетенции в областта на публичното право и действа при изпълнението им с имперуима на държавна власт, тъй като в редица обществени сфери Държавата се е отдръпнала от преки изпълнителни действия и само със законодателната си дейност осъществява регулирането им. В тези случаи изпълнителната дейност, която е административна, е предоставена за осъществяване и на министерства. При това положение съдът правилно е приел, че в случаите, когато органи на МП действат с властнически компетенции, когато извършват дейност в изпълнение на закона, те осъществяват административна дейност и отговорността им може да бъде ангажирана по ЗОДОбВ, но при наличие на противоправно бездействие, каквото по делото не е установено. С оглед на установените факти по делото, съдът правилно е приел, че се дължи обезщетение обаче само за реално претърпените вреди и пропуснати ползи, които не са хипотетични. Действието, на което се приписва настъпването на вредата, трябва да е от естество, че реално и сигурно да води до намаляване имуществото на жалбоподателката, доказателство за каквото не са събрани по делото.
С оглед на така установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че решението е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.11.2007г. по гр.д. № 790 /2006г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: