1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 08.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4905 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. С., чрез адвокат А. М., срещу решение № 6151 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 16593/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 17.10.2018г. по гр. д. № 66049/2017г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав в частта, с която паричното уравнение, което Р. А. С. е осъдена да заплати на А. Б. А. за уравнение на дяловете по извършване на делбата е определено в размер на 143805 лв. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, изразяващо се определяне пазарната цена на възложения на касаторката недвижим имот като средноаритметична оценка между пазарната цена по първоначалната и повторна съдебно-техничеки експертизи. Твърди се и допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, без конкретизация на тези касационни основания. Иска се допускане на касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 – т. 3 ГПК и отмяна на същото.
Ответникът по касационната жалба А. Б. А., чрез адвокат Г. В., в писмен отговор, е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване на решението и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че действията на първоинстанционния съд при определяне действителната пазарна стойност на имота по смисъла на чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК, като средноаритметичната пазарна цена, дадена в заключенията на първоначалната и повторната съдебно – технически експертизи, са законосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая друго доказателство е заключението на повторната СТЕ, което съдът правилно е обсъдил заедно с първото заключение. Съобразено е, че в случая интересът на ищцата е да бъде възприето заключението на повторната СТЕ, а на ответника – заключението на първоначалната СТЕ. Възприемайки средноаритметичната стойност между заключенията на двете вещи лица като действителна стойност по смисъла на чл. 349, ал. 4 ГПК, първоинстанционният съд е постановил решението си в обжалваната му част изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 162 от ГПК- по своя преценка и съобразно заключенията на вещите лица.
Не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е изпълнено формално. Същото съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК, във връзка с което се сочат и представят копия на две съдебни решения – решение по в. гр. д. № 582/2013 г. на ОС – Ловеч и решение № 3430 по гр. д. № 973/2015 г. на РС – Варна. Съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени процесуални нарушения (неанализиране на събраните доказателства и установените с тях обстоятелства, необсъждане доводите и възраженията на страните, неразглеждане доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, липса на изчерпателни и конкретни мотиви), представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещи правилността на решението. Изложението не съдържа формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че изводите на въззивния съд не противоречат, а съответстват на трайно установената практика на ВКС, според която ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение и е влязло в сила в частта, с която е определено кой от съделителите какъв реален дял да получи , паричното уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към момента на влизане в сила на първоинстанционното решение. Действителната пазарна цена на имота е тази стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището (време на изграждане, материали, овехтяване и др.), но и икономическите параметри, обусловени от предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Цената се определя от съда в делбения процес с помощта на вещи лица – чл. 195 ГПК. В този смисъл са ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7, решение № 266 от 17.10.2014г. по гр.д.№ 3333/2014г. на ВКС, І г.о., решение 1199/03.11.2008 г. по гр. д. № 3447/2007 г. на ВКС, IV г.о, решение № 1290/13.01.2009 г. по гр. д. № 5488/2007 г. на ВКС, І г.о. и решение № 487/05.07.2010г. по гр. д. № 1277/2009 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба А. Б. А. претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6151 от 19.08.2019г. по в.гр.д.№ 16593/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: