О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София.29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3858/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. п. гр. С., подадена от прокурор Б. С. , срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 64 от 19.05.2008г. по в.гр.д. № 1304/2007г. с което е оставено в сила решението на Монтанския окръжен съд от 12.04.2007г. по гр.д. № 96/2006г. в частта, с която П. на Република България и Окръжна следствена служба гр. В. са осъдени да заплатят на Е. Р. Д. по 2 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по 125 лв. имуществени вреди на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта, с която искът е уважен срещу П. на РБ. В частта, с която искът е уважен срещу Окръжна следствена служба гр. В. касационната жалба на П. на РБ е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, тъй като в продължение на около една година и половина срещу ищеца Е. Д. е водено наказателно производство от Окръжна следствена служба – Видин и Видинска окръжна п. , постановена е по повдигнатите обвинения присъда от Видинския окръжен съд, с която ищецът е признат за виновен, присъдата е отменена от въззивния съд и ищецът е оправдан. Негативните преживявания от привличането като обвиняем и осъдителната присъда се отразили на социалния и личен живот на ищеца. Приятели, съученици и познати се отдръпнали от него, често изпадал в депресивни състояния, страдал от нервност, раздразнителност, избухливост, безсъние, здравословното му състояние се влошило – получавал често главоболие, стомашни проблеми, гадене, повръщане, лесна възбудимост. По отношение на П. на Република България искът е уважен за сумата 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Софийска апелативна п. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че същественият материалноправен въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по принципа на чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие със съдебната практика по аналогични дела. Прилага копия от решения № 1557/2006г. по гр.д. № 2800/2005г. на ВКС, ІV г.о., № 1*5г. по гр.д. № 1189/2004г. на ВКС, ІV г.о., № 135/2006г. по гр.д. № 166/2006г. на ВтАС и № 27/2006г. по гр.д. № 46/2006г. на БАС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Въззивното решение не противоречи на съдебната практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът е определил размера на обезщетението като е взел предвид относимите към спорното правоотношение обстоятелства, в съответствие със съдебната практика по приложението на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Разглежданият случай е различен от предмета на споровете по приложените решения. Не е налице сходство между отделните случаи, всеки от тях с различно основание и правнорелевантни обстоятелства, поради което не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ с-в, № 64 от 19.05.2008г. по в.гр.д. № 1304/2007г. по жалбата на П. на РБ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. на РБ срещу същото решение В ЧАСТТА, с която искът е уважен срещу Окръжна следствена служба гр. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва В ЧАСТТА, с която жалбата е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от връчването на препис от същото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно В ЧАСТТА с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Председател:
Членове: