ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
гр. София, 30.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5258 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Б. К. срещу решение от 05.03.2008 г. по гр. д. № 4286/ 06 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата “П” АД.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 17.07.2006 г. по гр. д. № 676/04 г. на СРС, с което предявения от Т. Б. срещу “П” А. иск за собственост е отхвърлен.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие със съдебната практика.
Същественият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят въззивното решение с посочената съдебна практика. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот. С решение от 28.04.1999 г. по гр. д. № 4392/98 г. било признато правото на наследниците на Е. Р. да им бъде възстановена собствеността върху 1.521 дка земеделска земя. С решение № 320 от 30.11.1999 г. на ОСЗГ “М” възстановил на наследниците на Е. Р. правото на собственост в стари реални граници на нива от 1.521 дка в м. „П”, имот № 7* съгласно скица на вещо лице. С оглед на доказателствата по делото съдът е приел че имотът не може да се индивидуализира, тъй като е част от друг, по-голям имот и е застроен с три сгради през 1970 г. Изложил е доводи че ответникът не е участвувал в административното производство, затова решението на поземлената комисия не може да му бъде противопоставено. Административният акт с който земята е възстановена бил нищожен, тъй като не е подписан от законен състав. В решението освен това имотът не бил индивидуализиран и той не бил ситуиран на място, нямало и издадена скица към решението с посочени съседи и местност. Имотът бил нанесен през 2001 г. с пл. № 1* в КП на кв. Горубляне въз основа на решението на ОСЗГ. В подкрепа на доводите в жалбата, в приложението касаторът посочва решение № 88 от 27.03.2007 г. по гр. д. № 541/04 г. на САС за което няма данни че е влязло в сила, поради което не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване. Решение № 2* от 13.01.2003 г. по гр. д. № 2668/01 г. ВКС ІV ГО е за приложение разпоредбата на чл. 10 ал. 7, чл. 13 и § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и разглежда въпроса за разпореждането с незастроен имот с действителна сделка от ТКЗС в полза на трети лица. Тъй като процесният имот е застроен, решението не е основание за допустимост на касационно обжалване. В решение № 2* от 09.02.2004 г. по гр. д. № 2429/02 г. на ВКС ІV ГО съдът е приел че е недопустим иск за собственост по чл. 108 ЗС ако за връщане на земеделската земя не е бил спазен специалният ред предвиден в ЗСПЗЗ и ако имотът не е бил отчужден от предишните собственици, а от ТКЗС. Такъв въпрос в производството не е бил поставян, поради което и това решение е неотносимо към спора. Относимо е само решение № 2* от 02.02.2004 г. по гр. д. № 2782/2002 г. на ВКС IV ГО с което е прието, че решението на ОСЗГ за възстановяване в стари реални граници и скица към него легитимират правоимащите като собственици. Това решение обаче не противоречи на приетото във въззивното решение, че ищцата не се легитимира като възстановен собственик със скица към решението на ОСЗГ.
С оглед на изложеното, не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.03.2008 г. по гр. д. № 4286/ 06 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: