О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
гр. София, 17.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 94 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. Ч. против решение на Софийски градски съд, постановено на 24.07.2009 година по гр.д. № 3686/2008 г., с което се оставя в сила решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 28707/2006 година. С полседното е отхвърлен положителния установителен иск на В. Ч. , с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, с който се иска установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 39/100 ид.ч. от недвижим имот, представляващ тавански етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С..
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците по касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и обжалваемия интерес е над 1000 лева, предвид изискването на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Касационните основания, сочени от жалбоподателя, са по чл.280, ал.1 от ГПК – противоречие с практиката на ВКС, доколкото се съдържат твърдения за наличие на произнасяне по материалноправен въпрос в противоречие с ТР №34/1983 г. на ОСГП на ВС, както и противоречиво разрешаване от съдилищата на същия въпрос, доколкото е налице противоречие с решения по гр.дела на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./.
За да приеме, че предявения положителен установителен иск е неоснователен, въззивния съд е приел, че доколкото в таванския етаж е изградено жилище още с изграждането на самата двуетажна сграда /с позволителен билет от 1926 година/, както и към момента на одържавяването му по реда на ЗОЕГПНС, същия съществува в този вид и до настоящия момент, още от този момент таванския жилищен етаж е представлявал самостоятелна вещ и юридически годен да бъде обект на вещни права и на правни сделки. Приел, че като такъв, таванския етаж не е предназначен за общо ползуване от етажните собственици и не е обща част съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС.
Подпокривното пространство на сграда е обща част, но само когато не е изградено като жилище. В този смисъл е и тълкуването, дадено с ТР№34/1983 г. на ОСГК на ВС. Въз основа на фактите по делото, съдът е приел, че на таванския етаж, още с построяването на сградата, е обособено жилище и същото представлява такова и към настоящия момент. Приетото от съда от фактическа страна по делото, че с изграждането на сградата, на таванския етаж е изградено жилище, води до извод за неприложимостта на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС. Изграденото жилище, преди влизането в сила на изискванията на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, независимо от това дали отговаря на изискванията на тази наредба, е самостоятелен обект и е собственост на лицето, което се легитимира като такова. В този смисъл не е налице противоречие с приетото от съда по сочения от жалбоподателя материалноправен въпрос, дали подпокривното пространство е обща част, с т.1 на ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС. Съдът е приел от фактическа страна /която негова преценка не подлежи на контрол в производството по допустимост на касационната жалба/, че към изграждането, така и към 1949 година, когато имотът е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС, таванския етаж е бил изграден като жилищен, състоящ се от четири стаи, две кухни и едно антре, т.е. към този момент той е бил самостоятелен обект и като такъв не е обща част на сградата.
В ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС – т.2-4, както и представените решения на състави на ВКС по отделни дела касаят хипотези, при които подпокривното пространство не е изградено като жилище и не отговаря на необходимите изисквания на подзаконови нормативни актове за изграждането на отделни самостоятелни обекти. Прието е, че в тези случаи, подпокривното пространство е обща част на сградата по предназначение и съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗС не може да бъде предмет на сделки и на съдебна делба. В настоящия случай, съдът не се е произнесъл по подобен материалноправен въпрос, доколкото е приел, че в сградата, на таванския етаж е изградена самостоятелно жилище още с нейното построяване. Съдът не се е произнесъл по въпроса, доколко подпокривното пространство отговаря на изискванията за самостоятелен обект, доколкото е приел, че не представлява такова пространство, а самостоятелно жилище. В тази връзка не е и налице соченото от жалбоподателя противоречие с т.2-4 на ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, както и с останалите представени съдебни решения на състави на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС, Второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №193/24.07.2009 година, постановено от Софийски градски съд, ІІ”а” въззивен състав, по гр.д. № 2686/2008 година, с което е оставено в сила решение №1-5-46, постановено по гр.д. №28707/2006 година по описа на Софийски районен съд, 44 състав.
Председател: Членове: 1. 2.