О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 892/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. В. П., Д. К. Л. и К. В. Н., чрез адвокат О, с вх. №2734/05.08.2009 год. на Апелативен съд гр. В. Т. срещу решение №136 от 26.06.2009 год. по в.гр.д. №284/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, І състав, с което е оставено в сила решение №20 от 12.03.3009 год. по т.д. №16/2008 год. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите против „Б”Е. отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 ГПК, отм., че не дължат сумата 12 513. 32 лв. Срещу касаторите- ищци по делото, в качеството им на поръчители на главния длъжник по договор за банков кредит Е. Д. , на основание чл.237, б.”в” ГПК,отм.е издаден изпълнителен лист от 18.07.2007 год. за сумата 11 980 лв. В срока за доброволно изпълнение са предявили настоящия иск, с която твърдят, че вземането на банката е несъществуващо и недължимо. С обжалваните решения и двете съдебни инстанции са приели, че ищците са положили подписите си под договора за поръчителство от 07.07.2005 год., който е действителен и предназначен да обезпечи изпълнението на Договора за кредит, сключен с банката на 11.07.2005 год. от длъжника Е. Д. Счели са, че поради физическата връзка между двата договора/Договорът за поръчителство се намира на бланката на Договора за кредит/ и поради процедурата по отпускане на кредита, за поръчителите е налице определеност и яснота по съществените елементи на договора за кредит- размер, длъжник, срок за издължаване.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на закона, защото „не е налице поемане на валидно поръчителство за бъдещо или каквото и да е друго задължение”. Подържат и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.157, ал.1 ГПК, отм. при обсъждане на изслушаните по делото четири съдебно-графически експертизи.
Като основание за достъп до касация сочат основанието на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а именно разрешаване на въпроса „относно възможността и параметрите, при които се поема поръчителство по бъдещо вземане”. Подържат, че поръчителството на бъдещо задължение не може да се приравни на безусловно обещание за определено действие, задължението което обезпечава поръчителството, трябва да е определено или поне определяемо.
Ответникът по касационната жалба „Б” Е. гр. С. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК от страни, активно легитимирани за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторите не са формулирали точно и мотивирано, както ги задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК общото основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулират материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето по спорното право или правоотношение представлява разрешаване на такъв въпрос. Подържаният правен въпрос за предпоставката да възникне валидно поръчителство по бъдещ дълг от определеност или поне определяемост на главното задължение, не е обусловила крайните изводи на съда. За да отхвърлят отрицателният установителен иск и двете съдебни инстанции не са изключили такава взаимна връзка между двата договора, а са приели, че при сключване на договора за поръчителство, е съществувала определеност и яснота по съществените елементи на договора за кредит. Този извод произтича не от приложение на неясна или противоречива правна норма, изискваща корективното й тълкуване, а в резултат на възприемане на конкретната фактическа обстановка. Известността у поръчителите за размера на кредита, срока за погасяване и личността на длъжника, е изведена от фактическото разположение на договора за поръчителство и договора за кредит на един и същи хартиен носител, както и от установената процедура за сключването на договора за кредит/ най-напред кредитополучателят попълва размера на кредита, след което поръчителите се запознават с него и се подписват, а чак след това банката –кредитор сключва договорът за кредит с оглед обезпечението му чрез поръчителство/. Суверенно право на съда е да възприема конкретна фактическа обстановка, правилността на която не може да бъдат проверявана в касационно производство. Съобразно забраната за установяване на нови факти в касационно производство, ВКС е съд по правото, а не по фактите.
При това при подържаната недействителност на договора за поръчителство касаторите не са посочили нито пред Плевенския окръжен съд, нито пред Великотърновския апелативен съд, поне едно от основанията на чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за нищожност на договора за поръчителство било на собствено основание, било на основание нищожност на главния договор за кредит, поради акцесорния характер на договора за поръчителство.
Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Основанията за касационно обжалване са посочени от законодателя в чл.281, т.3 ГПК/каквато е и сочената липса на мотиви/, които са различни от изчерпателно изброените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и допълнителното подържано основание за селектиране на касационната жалба- това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.138 ал.2 ЗЗД относно възможността за сключване на договор за поръчителство за бъдещо главно задължение е ясна и категорична. Липсва специална ограничителна норма, свързваща бъдещото задължение с негов индивидуализиран предмет. Бъдещото и условно задължение по чл.138, ал.2 ЗЗД, представляват задължения с незавършен фактически състав. Не е поставен като значим правен въпрос въпросът дали договор за поръчителство по договор за банков кредит, който е с непълен или незавършен фактически състав, не е с невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД, а съдът не може да го извежда служебно.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136 от 26.06.2009 год. по в.гр.д. №284/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, І състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: