О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1522
гр.София, 02.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1544/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. И. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 74 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 122/ 2011 г. С него, след като е отменено решение на Варненски окръжен съд № 41/ 12.01.2011 г. по гр.д.№ 930/ 2008 г., е отхвърлено искането по чл.362 ал.2 от ГПК, предявено от жалбоподателя против Л. П. А., за обезсилване на решение на Варненски окръжен съд № 254/ 04.03.2009 г. по гр.д.№ 930/ 2008 г. С последното цитирано решение е обявен за окончателен сключеният на 02.01.2007 г. (анексиран на 27.04.2007 г.) между страните по делото предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за изграждане на жилищна сграда, при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищцата Л. А. изготви за своя сметка архитектурен проект въз основа на действащия устройствен план.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят повдига материалноправни въпроси, за които счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Първото питане касае възможността в производството за обезсилване на съдебно решение по чл.362 ал.2 от ГПК съдът да обсъжда допълнително споразумение между страните по делото, изготвено след влизане на решението в сила и да разгледа неизпълнението му като факт, обосноваващ уважаване на искането за обезсилване. Второто касае възможността с такова споразумение страните по взаимно съгласие да разширят съдържанието на условието, под което е уважен иска за обявяване на предварителния договор за окончателен. За да се отговори на тези въпроси, жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато.
Ответната страна Л. А. оспорва жалбата и поддържа, че поставените от касатора въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд, а евентуално – че съдът ги е разрешил в съответствие с установената практика. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно.
Въззивният съд е установил, че с влязло в сила конститутивно съдебно решение е обявен за окончателен сключеният между страните договор, като е поставено условието в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищцата Л. А. да изготви за своя сметка архитектурен проект, въз основа на който ответникът Е. Г. да упражни правото си по договора за избор на обекти в сградата. Решението е влязло в сила на 31.03.2009 г., а на 01.04.2009 г. страните са подписали протокол за продължаване на отношенията между тях и в него е удостоверено, че А. предава на Г. идеен проект, изготвен въз основа на съдебното решение. Проектът съответства на предвижданията за застрояване по ПУП. На 16.04.2009 г. страните подписали допълнително споразумение, с което Г. упражнил правото си на избор на обекти, без да направи забележки по проекта. Уговорени били допълнителни задължения за страните, като А. следвало да изготви в 4 – месечен срок инвестиционен проект и да го внесе за одобрение. Това задължение не е изпълнено, тъй като другата страна Г. не е съдействала за своевременно изготвяне и предаване на кредитора на виза за проектиране. Изведено е, че с предаването на проекта на 01.04.2009 г. и приемането му без забележки от учредителя на правото на строеж, строителят е изпълнил условието, при което договорът е обявен за окончателен и няма основание за обезсилване на съдебното решение. Неизпълнението на допълнително поетите със споразумението от 16.04.2009 г. задължения не може да е основание за обезсилване на решението, тъй като не тяхното изпълнение е условие за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ако има неизпълнение по споразумението от 16.04.2009 г., то е основание за разваляне на договора, но не и за обезсилване на решението за обявяването му за окончателен. При условията на евентуалност е прието, че неизпълнението на задълженията по договора за цялостно инвестиционно проектиране от страна на А. се дължи на поведението на кредитора Г., който не е изготвил и представил своевременно виза за проектиране.
При тези изводи на въззивния съд неоснователни са доводите на ответника по касация, че поставените правни въпроси не обуславят въззивното решение. Именно поради това, че не е приел допълнителното споразумение като основание за обезсилване на решението, съдът е отхвърлил иска, а въпросите дали това споразумение е част от условието, при което договорът е обявен за окончателен, и възможно ли е да разширява съдържанието на условието, обуславят крайните му изводи. Те обаче нямат твърдяното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК са налице тогава, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Тези условия не са налице. Разпоредбата на чл.362 ал.2 е ясна и според нея решението по чл.362 ал.1 от ЗЗД се обезсилва тогава, когато ищецът не е изпълнил задължението, посочено в същото това решение. Неизпълнението на други задължения не е основание за обезсилване, като е без значение дали те са поети допълнително или при първоначалното договаряне. Страните не могат да изменят обективираната в съдебно решение правораздавателна воля с договор между тях. Такъв договор може да ангажира отговорност на неизправната страна за неизпълнение, но не и да бъде основание за обезсилване на съдебен акт.
Ето защо се налага извод, че по поставените въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 74 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 122/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: