О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1524
София, 06.12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №493/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – [фирма] – [населено място], област Г., против въззивно решение №194/15.11.2010 г. по гр.д.№308/2010 г. по описа на Габровския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №277/13.9.2010 г. по гр.д.№884/2010 г. по описа на Севлиевския районен съд в частта, с която [фирма] – [населено място], област Г., е осъдено да заплати на Д. И. Ф. обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнение с начална дата 02.6.2010 г. за периода в рамките на 6 месеца, както и в частта относно държавната такса върху тази сума и осъдил .- – [населено място], област Г., да заплати на Д. И. Ф. обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 02.6.2010 г., без периода от 29.6.2010 г. до 06.7.2010 г., в размер на 6875 лева и д.т. в размер на 275 лева. В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че при налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” работодателят е спазил процедурите по чл.193 и чл.195 КТ. Съдът е приел също така, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че посоченото от работодателя бездействие на работника е доказано. Изложени са и изводи за нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в решението си съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Като такъв се сочи определението на понятието “системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, и по-конкретно при наличие на две санкционирани дисциплинарни нарушения и незаличени по предвидения в закона ред наложени за тях дисциплинарни наказания, налице ли е системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ относно третото и четвъртото нарушения, санкционирани със заповед, предмет на съдебния спор”. Сочи се практика на ВКС, подробно описана в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Д. И. Ф., посредством процесуалния си представител – адв. К. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържа въпрос, който не е релевантен за допустимостта на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като решаващият извод на съда за незаконосъобразността на уволнението е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. Въззивната инстанция не е обсъждала изобщо довод, свързан с поставения в изложението въпрос, макар и такъв да е наведен с въззивната жалба. Поради това касационният жалбоподател е следвало да постави в изложението си и процесуалноправен въпрос относим с необсъждането от окръжния съд на довода. Такъв въпрос обаче в изложението липсва. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСТГК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от изложението, както и от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а още по-малко от собствена преценка на данните по делото, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното делото е основание за недопускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 200 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №194/15.11.2010 г. по гр.д.№308/2010 г. по описа на Габровския окръжен съд по касационна жалба, вх.№81/10.01.2011 г., подадена от [фирма] – [населено място], област Г..
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област Г., [улица], да заплати на Д. И. Ф., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица], деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: