Определение №1525 от по гр. дело №1035/1035 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1525
 
София, 18.12.2009г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на петнадесети  декември  , две хиляди и девета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    
                                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                 
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               1035/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „ К. Ч. ” гр. П. против решение №25 от 08.01.2009 год., постановено по гр.д. № 2768/2008 год. на Пловдивски окръжен съд , с което е отменено решението на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. №4115/2007 год. в частта, с която е отхвърлен иска на М. П. Т. по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ и вместо него е постановено ново решение, с което този иск е уважен в размер на 2 880 лв., дължимо обезщетение за периода от 13.11.2007 год. до 13.05.2008 год. и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението , извършено със заповед №43/13.11.2007 год. на директора на О. училище „К”, гр. П., с която на осн. чл. 328,ал.1,т.2 във вр. чл. 328,ал.1,т.3, чл.335,ал.1,т.1 КТ, считано от същата дата е прекратено трудовото правоотношение със М. П. Т. и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В жалбата се правят оплаквания за незаконност и необоснованост на обжалваното решение.
Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба е направено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Като материално правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК следва да се конкретизира този за обхвата, в който съдът е оправомощен да преценява законосъобразността на извършения подбор. Касаторът твърди, че в обжалваното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпроса се решава противоречиво от съдилищата /основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.1 и 2 КТ/. В подкрепа на сочените от него основания за допустимост, касаторът е представил копия от решения по гр.д. № 952/2007 год. , гр.д. № 617/2007 год. на САС и решение №14/19.03.2008 год. на Бургаския апелативен съд, постановени в производството по чл. 218б.”а” ГПК във вр. с пар. 2,ал.4 от ПЗР на ГПК / Д.в. бр.59/2007 год., както и Р №82/20.02.2006 год. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответникът по касация М. П. Т. , чрез адв. К оспорва както основанията за допустимост на касационното обжалване, така и касационната жалба по същество.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, същата не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Съображенията за това са следните:
За да постанови въззивното решение , с което извършеното уволнение е признато за незаконно , въззивният съд е приел, на първо място, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват наличието на основанието, поради което е бил прекратен трудовия договор на касатора с ответницата М, а именно намаляване обема на работа. В тази връзка се е позовал на обстоятелството, че по делото не е представен Списък образец №1, утвърден от началника на инспектората по образование , след съгласуване с първостепенния разпоредител на бюджетни средства съгл. чл. 12 ,ал.1 от действащата към момента на уволнението Наредба №5/2002 год. за нормите на задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета. На второ място съдът е приел, че уволнението е незаконно, доколкото е незаконен извършения във връзка с него подбор. Подборът според въззивния съд е незаконен, тъй като в комисията за неговото извършване , назначена от директора на училището , е участвало лице, което също е подлежало на подбор. Освен това съдът е приел, че при извършването на подбора са били включени критерии , които са извън законоустановените по чл. 329,ал.1 КТ като дарения, спонсориране на училището, ремонт на класните стаи, предпочитания на родители на първокласници.
При тези данни следва да се приеме, че посочения материално правен въпрос не е единствения, който е обусловил извода за незаконност на извършеното уволнение и от там изхода на делото. Същевременно с обжалваното решение формулирания материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, а точно обратното – в съответствие с нея. С представеното от касатора решение №82 от 20.02.2006 год. на ВКС, ІІІ г.о. изрично е посочено, че при подбора работодателят е длъжен да съобрази критериите по чл. 329,ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа като не подлежи на съдебна преценка работата на включените в подбора, която е правомощие на работодателя. Работата на включените в подбора обаче, следва да касае непосредствената работа, за която е сключен трудовия договор – в случая преди всичко нивото на преподаване и извършване на дейностите, които са непосредствено свързани с упражняването на учителската професия . Следователно въпросът за обхвата на съдебна проверка относно законосъобразността на извършения подбор, в обжалваното решение не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, в случая не е налице.
Досежно наличието на второто посочено основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК касаторът не е изложил каквито и да било съображения, които да бъдат обсъдени.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., счита, че не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение , постановено от Пловдивския окръжен съд и на осн. чл. 288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №25/08.01.2009 год., постановено по гр.д. №2768/2008 год. на Окръжен съд гр. П. по касационна жалба на ОУ „К” гр. П..
 
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top