ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1526
София, 06.11.2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1202 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 22.05.2009 г. по гр.д. № 782/2008, с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 16.07.2008 г. по гр.д. № 1771/2007, с което са отхвърлени предявените искове по 128 КТ.
Недоволни от решението са жалбоподателите, представлявани от “Независимия с. п. Медицинския университет П. ” съгласно чл. 59 КТ, представляван от адв. М от ПАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността въззивният съд да събира нововъзникнали и новооткрити доказателства и по материалноправните въпроси за начина на тълкуване на КТД, елемент от брутното трудово възнаграждение ли са сумите за допълнително материално стимулиране, позволява ли свободата на договаряне в КТД да бъде уреден начина на определяне на сумите за допълнително материално стимулиране, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата УМБАЛ “Д”, П. , представляван от адв. Г от ПАК, я оспорва, като счита, че спорът е трудов и се урежда от КТ и съответните подзаконови нормативни актове.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в колективния трудов договор е уговорено изготвянето на схема за оценяване на приноса на звената в приходите на болницата, на базата на които да се определя допълнително възнаграждение към договорените заплати. Съгласно приетата схема разликата между формираните средства в процент от приходите от МЗ и НЗОК и фонд работна заплата подлежи на разпределяне като допълнително материално стимулиране. През процесния период от 01.12.2005 до 15.07.2006 г. няма формирана разлика, която да подлежи на разпределение. Предвид икономическото състояние на болницата на 17.01.2006 г. е взето решение за намаляване на фонд работна заплата, което е показателно за възможността за заделяне на суми за допълнително материално стимулиране.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправен и материалноправни въпроси не обуславят крайното решение на съда. Исковите суми се претендират като допълнително материално стимулиране. Те обаче не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Такива суми се дължат на работника само доколкото работодателят ги е определил по размер, изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 22.05.2009 г. по гр.д. № 782/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.