4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1527
София, 06.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №612/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№53/05.01.2011 г., подадена от адв. Н. Н. – процесуален представител на ищците Р. М. Х., М. Х. Д. и П. Х. П., и тримата от [населено място], против въззивно решение №149/22.11.2010 г. по гр.д.№402/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №11/10.5.2010 г. по гр.д.№31/2010 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. М. Х., М. Х. Д. и П. Х. П., и тримата от [населено място], против Ю. П. П., Т. П. Д., и двете от [населено място], и [фирма] – [населено място], субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца се твърди, че уредбата на чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.297 и сл. ГПК е обща за всички видове предварителни договори, а не само за продажбата. Твърди се също така, че при договорите за строителство на бъдещ имот е налице разсрочване на плащанията на поръчващия, а действията на изпълнителя се извършват през един продължителен период от време. Излага се, че през целия този период поръчващият е под постоянната угроза да загуби имота си, ако изработващият се разпореди с него спрямо трето добросъвестно лице. Сочи се, че един иск би бил преждевременно предявен, ако страните са уговорили прехвърлянето да стане при построяването на сградата в напълно завършен вид или че цената на бъдещия обект ще бъде определена едва при завършването на сградата, а ако сградата не е завършена в груб строеж и строителството е спряло, липсва самият предмет на договора и поръчващият не може ефективно да защити правата си. Поради това се навежда довод, че произнасянето по този и подобен род казуси касаят съществен материалноправен въпрос., което е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Т. П. Д. и Ю. П. П., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Ответникът по касация – [фирма] – Т., посредством процесуалния си представител – адв. И., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане само общи изрази, свързани с теоретизиране на спора в хипотетичен план. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касация Т. П. Д. и Ю. П. П. деловодни разноски в размер на 200 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №149/22.11.2010 г. по гр.д.№402/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, по касационна жалба, вх.№53/05.01.2011 г., подадена от адв. Н. Н. – процесуален представител на ищците Р. М. Х., М. Х. Д. и П. Х. П., и тримата от [населено място].
ОСЪЖДА Р. М. Х., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Т., [улица], М. Х. Д., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.6, и П. Х. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.8, ап.24, да заплатят на Й. П. П., ЕГН – [ЕГН], и на Т. П. Д., ЕГН – [ЕГН], и двете с адрес: [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.3, ап.7, деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: