О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
С. 01.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми феврауари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4209 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от К. Д. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. и от Прокуратурата на Република България чрез прокурор в Апелативна прокуратура С. против въззивно решение № 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6378 от 1.08.2016г. по гр.д.№ 3182/2015г. на Софийски градски съд, като е присъдено, основание чл.2 ал.1 т.3 изр.2 З., сумата от 30 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу К. Д. незаконно обвинение за извършени деяния по чл.214 ал.2, вр.с ал.1,вр.чл.213а ал.2, т.4 и т.5, вр. с чл.142 ал.2, т.6, вр. с чл.20 ал.2 НК, по чл.143 ал.2, вр.с ал.1,вр.чл.142 т.6, вр. с чл.20 ал.2 НК и по чл.286 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 НК, наказателното производство по което е прекратено с влязло в сила на 8.08.2014г. определение по н.о.х.д.№ 868/2014г. на С., ведно със законната лихва, считано от 8.08.2014г., като в останалата част до 80 000лв.иска е отхвърлен, както и за сумата от 10 000лв., обезщетение за имуществени вреди от пропуск за реализиране на доходи от трудово правоотношение на основание чл.10 ал.3 З..
К. К. Д. Д. се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. за приложение на обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, пред вид наличието на влязло в сила на 24.06.2016г. решение № 32 от 7.03.2016г. по в.гр.д.№ 26/2016г. на П., с което при идентични обстоятелства и обвинения, на друг участник в същото наказателно производство, е определено обезщетение в двойно по-голям размер /60 000лв./, 2. За определяне на размера на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Позовава се на противоречие на въззивния акт с постановени от ВКС определения по чл.288 ГПК, които не съставляват задължителна практика, съгласно които – при отстраняване на служител от административния ръководител поради наличие на образувано наказателно производство, когато се установи, че повдигнатото обвинение е било незаконно, Прокуратурата дължи обезщетение за причинените имуществени вреди за периода на отстраняването, тъй като ръководителят не е действал по своя преценка, а по силата на закона. В тази връзка поставя и последният въпрос : „В какъв размер и как следва да се определи обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи от полагане на труд за периода, в който пострадалия е лишен от свобода в резултат на незаконно изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”, при липса на данни за правоотношение за полагане на труд, покриващ периода на задържане под стража?” По въпросът касаторът отново се позовава на противоречие на въззивния акт с незадължителна практика на ВКС /решение № 506 от 29.05.2009г. по гр.д.№ 587/08г. на І г./
К. Прокуратурата на Република България също се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя идентичен въпрос на този, поставен от касатора К. Д. /под номер едно/ – за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение. Счита, че в случая присъдената сума е завишена, като определена в противоречие с постановките, развити в т.ІІ от ППВС №4/1968г. и т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г.на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е обезщетил вреди /за изпадане в социална изолация, за поставяне на ищеца в обкръжение на лица с криминално минало/, за които не е установено да са пряка и непосредствена последица от увреждането и тъй като в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС съдът не е изложил мотиви за наличие на причинно-следствена връзка. Отделно се позовава и на конкретно посочени решения по чл.290 ГПК, които прилага.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срок и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Срещу настоящият касатор е повдигнато обвинение с постановление на 28.10.2009г.,за общо четири тежки деяния, всички извършени в качеството му на длъжностно лице – старши полицай в ОД на МВР [населено място], свързани с участието му в престъпна група, заедно с други длъжностни лица – служители в ОД на МВР, създадена за извършване на престъпления /чл.321 ал.3 НК, чл.143 ал.2 НК, чл.286 ал.2 НК и чл.214 ал.2 НК/. За периода 16.11.2009г. – 17.11.2010г. същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.Производството срещу него е прекратено с определение от 8.08.2014г. по н.о.х.д.№ 868/2014г. Имайки пред вид тези данни, както и че ангажираните гласни доказателства са установили „тежка психическа рефлексия на водения процес върху психиката на ищеца”, който бил „отделен от естествената му социална среда, поставен в обкръжение на лица с криминално минало, като е бил приравнен по негативни последици от наказателна репресия с обвиняем, на когото сам е организирал задържането”, както и факта, че след освобождаването ищецът бил в социална изолация, останал безработен, въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди за водено наказателно производство в продължение на около 5 години сумата от 30 000лв. Съдът е приел за недоказани възраженията на ищеца за наличие на причинна връзка между воденото производство и претърпените от ищеца болки в гръбнака, поради което за тях не е присъдил обезщетение. Като недоказано е преценил и възражението за причинени вреди в резултат на отказа да бъде разрешено сключването на граждански брак през времето, на задържането. Изрично в мотивите си е посочил, че „присъденото обезщетение е съразмерно с обезщетенията, присъдени за подобни обвинения”.
Имайки пред вид посочените решаващи мотиви, настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на К. Д. Д. по първия поставен въпрос, касаещ приложение на общественият критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и релевантните обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение, с оглед специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради наличието на влязло в сила решение /№ 32 от 7.03.2016г. по в.гр.д.№ 26/2016г. на П./, с което при идентични обстоятелства и обвинения, на друг участник в същото наказателно производство, е определено обезщетение в двойно по-голям размер от настоящето.
С оглед гореизложеното и тъй като цитираната съдебна практика не е постановена във връзка с идентични на настоящите факти и обстоятелства, касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1616 от 10.07.2017г. по в.гр.д. № 5322/2016г. на Софийски апелативен съд по жалбата на К. Д. Д..
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.