О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 10.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шести април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4515 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. С. Т. (лице с юридическа правоспособност) срещу въззивно решение № 1806 от 16.07.2019 г. по в.гр.д.№ 1075/2019 г. на Апелативен съд – София, с което (посредством потвърждаването на първоинстанционното решение № 7835 от 12.12.2018 г. по гр.д.№ 10615/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 7 състав) е признато за установено по иск, предявен от В. И. П. против настоящия касатор, че въз основа на покупко-продажба с н.а.№ 47/2015 г. ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 93 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица], в това число стая от къщата, находяща се на втори етаж в двуетажната полумасивна сграда, построена през 1910 г., която е „приобщена”, чрез отвор в преградна стена, към апартамент – ляво I /първи/, ет. 2 от съседна пететажна сграда с идентификатор **** по КККР на адрес [населено място], [улица], като на основание чл. 108 ЗС касаторът е осъден да предаде на ищцата владението върху процесната стая.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпроса:
„Правновалидно ли е преустройството на жилища, разположени в две съседни сгради, когато е извършено от изключителния собственик на сградите и на имота, върху който те са построени, така че към едното от тях, разположено в едната сграда, да се присъедини част (стая) от друго жилище, намиращо се в съседната постройка, ако това е допустимо от техническа гледна точка и е изпълнено в съответствие с одобрени строителни книжа ?“.
Касаторът счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба В. И. П. е депозирала писмен отговор чрез адвокат Я. Д. от САК. Възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че решението на САС е законосъобразно. Претендира разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата В. И. П. е придобила собствеността върху цялата двуетажна полумасивна сграда сграда с идентификатор ****, построена през 1910 г. и разположена във вътрешността на ПИ с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], [улица]. Конструктивна част от тази сграда е процесната стая, находяща се на втория етаж от постройката, но функционално е „приобщена”, чрез отвори в преградните стени, към апартамент (ляво I /първи/), разположен също на втори етаж, но в съседна на двуетажната, а именно – в 5-етажната сграда с идентификатор ****, разположена в същото дворно място. С оглед установения факт, че процесното помещение е във фактическата власт на ответника (сега – касатор), въззивният съд е обсъдил противопоставените от него възражения, а именно: че стаята е била част от имота, придобит от Е. М. (закупила апартамент ляво – I с Договор за продажба по НДИ от 09.03.1983 г.), респ. – собствеността върху нея е придобита от ответника по силата на сключен от него през 2004 г. договор за продажба, а евентуално – че правото на собственост е придобито от ответника в резултат от давностно владение с начало 2004 г.
По делото е установено, че през 1982 г. е проведена процедура по разделянето на жилище, представляващо ап.№ 2, на ет. 2 от 5-етажната сграда. За целта е одобрен архитектурен проект, според който се обособяват две жилища. През 1983 г. едното е продадено по реда на НДИ на Е. М., след което са извършени сделки, последната от които е през 2004 г., купувач по която е ответника. В проекта от 1982 г. е показана и стая с площ 16,30 кв.м., която е извън очертанията на 5-етажната сграда, а е част от съседната на нея 2-етажна такава, с която са долепени една до друга. Въззивният съд е приел, че проведеното през 1982 г. разделянето на ап.№ 2 не създава основание показаната на проекта стая с площ 16,30 кв.м. да се счита като част от жилището в 5-етажната сграда. Позовал се е на чл. 62 ЗТСУ /отм./ и чл. 39 ЗС, съгласно които доброволно или по съдебен ред може да бъде поделена обща сграда или части от етажи. По изключение се допуска да бъде отделена част от апартамент, за да се присъедини към съседен, но само ако същите се намират в една и съща сграда и при условие, че останалата част отговаря на минималните изисквания за самостоятелно жилище. При тези предпоставки е допустимо и придобиването по давност на помещение от съседно жилище. Съобразено е, че към 1982 г. собственик и на двете сгради е била Държавата, което обаче не означава, че е допустимо преустройство да се извърши в нарушение на строителните правила и норми. Независимо от фактическата възможност, не е допустимо приобщаването на част от една сграда към друга. По тази причина, независимо, че завзетата част от сграда № 2 е функционално свързана с имота на Е. М. и е отразена в архитектурния проект и в титула за собственост като част от продадения на нея апартамент „ляво – І“, собствеността върху процесната част не е валидно придобита от купувача. С изложеното е обоснована и невъзможност за придобиване на помещението по давност, независимо от това, че ответникът е упражнявал владение в течение на повече от 5 г. след продажбата от 2004 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не е налице заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеното от касатора питане предполага по делото да е прието за установено, че извършеното преди продажбата от 09.03.1983 г. по реда на НДИ преустройство на ап.№ 2 от 5-етажната сграда в настоящия ПИ ***, състоящо се в приобщаване на процесната стая от 2-етажната сграда към самостоятелен обект в 5-етажната сграда е предшествано от одобряването на строителни книжа конкретно за това преустройство като допустимо от техническа гледна точка. Фактически изводи в този смисъл отсъстват в атакувания акт. Напротив – въззивният съд е приел, че това преустройство е в нарушение на строителните правила и норми. Обосноваността на този извод не може да бъде подлагана на проверка в производството по селектиране на касационните жалби, доколкото изисква обсъждане на събраните по делото доказателства – дейност, извън обхвата на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Доколкото предпоставя обстоятелства, каквито по делото не са установени, поставеният от касатора въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото, респ. – не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване.
Изследвайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, ВКС констатира, че въззивното решение е валидно и процесуално допустимо. Същото е постановено в съответствие с практиката по приложението на чл. 62 ЗТСУ (отм.), включително посоченото от касатора Решение № 461 от 2.Х.1996 г. по гр.д.№ 447/96 г., ВС, I г.о., докладчик съдията Тодор Стоилов, съгласно което отделянето на стая или други помещения от един самостоятелен обект и присъединяването към съседен е допустимо при конкретни условия, едно от които е така преустройваните съседни имоти да са на същия етаж и в същия вход, т.е. несъмнено да са части от една и съща сграда. В настоящия случай тази предпоставка безспорно отсъства, което препятства възможността собствеността върху стаята да бъде валидно транслирана отделно от сградата, чиято конструктивна част е помещението, респ. – препятства възможността собствеността върху стаята да бъде придобита и по давност. Както е прието и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 45 от 04.05.2012 г. по гр.д.№ 482/2011 г. на ВКС, II г.о., за да се трансформира в право на собственост в полза на владеещия несобственик, упражнената фактическа власт следва да е спрямо конкретен обект на правото на собственост- движима или недвижима вещ, респ. ограничено вещно право на такава вещ. Реално обособени части от сграда, доколкото не е налице одобрен архитектурен проект за разделяне, отделяне и обособяване на тези части в самостоятелен обект на правото на собственост, не могат да бъдат придобити по давност. Настоящият състав споделя и възприетото с Решение № 47 от 25.02.2014 г. по гр.д.№ 5425/2013 г. на ВКС, I г.о., съгласно което не само волята на собствениците на отделните обекти (доколкото в настоящия случай към 1983 г. както 2-етажната, така и 5-етажната сгради са били държавна собственост) е фактор от значение за настъпването на вещно-правни последици. Отнемането и присъединяването на площи при ново ситуиране на преградни стени не води до приложението на чл. 97 ЗС и до придобиване и изгубване на право на собственост, когато преустройствата не са ставали с надлежни строителни книжа (какъвто е настоящият случай, доколкото за приобщаването на стаята с площ 16,30 кв.м. липсва санкция в проекта от 1982 г.). Изложеното мотивира ВКС да приеме, че въззивното решение е постановено в съответствие със закона и практиката по неговото приложение, което изключва възможността за служебно допускане на обжалването.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 3 000 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС от 12.11.2019 г. (л. 22).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1806 от 16.07.2019 г. по в.гр.д.№ 1075/2019 г. на Апелативен съд – София, ХІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Т. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П. сумата 3 000 (три хиляди) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: