О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
гр. София, 10.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети май две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1731/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. А. и А. Н. А., чрез адвокат С. А. против определение № 4769 от 21.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1096/2017 г. на Софийски градски съд, VI състав.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение от 24.11.2016 г. по гр. д. № 27485/2013 г. по описа Софийски районен съд, 53 състав ,постановено по реда на чл. 248 ГПК и вместо него е постановил отмяна на определение от 17.09.2016 г. в частта за разноските, с която Л. Н. С. е осъдена да заплати на М. А. А. и А. Н. А. сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност обжалваното определение, с оглед на което се иска така претендираните разноски за производството пред първата инстанция да бъдат присъдени. Изразено е становище за неправилност на фактическите констатации на въззивната инстанция относно липсата на доказателства за извършени разноски за защита по иска за делба.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните доуточнени от настоящия съдебен състав правни въпроси:
(1) „При положение, че в договора за правна помощ като основание е записано процесуално представителство по гр.д. № 27485/2013 г.,53 състав по описа на СРС , по което дело е останал за разглежда иска за делба, това не е ли достатъчно доказателство да се приеме, че реално са сторени разноски именно във връзка със заведения иск за делба, като сме удостоверили и плащането на първата вноска?“
(2) „Следва ли да се приеме, че на фазата, в която делото не е било разделено, така сключен договор е бил само за представителство и защита по иска по чл. 135, при положение, че това е в разрез с всички процесуални действия, извършени от ответниците?“
(3) „При тази фактическа обстановка следва ли, че с отмяната на прекратителното определение от 17.09.2016 г., в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответниците по иска сумата от 500 лв. – адвокатско възнаграждение, последните се лишават от правото си по чл. 78, ал. 4 ГПК на разноски при прекратяване на делото и следва ли, че последните са имали такова право във връзка с делото пред СГС с основание чл. 135 ЗЗД?“
Според касатора отговорът на тези правни въпроси е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/ основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/
В изложението е посочено, че е налице и материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК , което съставлява основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК .Такъв материално-правен въпрос обаче не е формулиран.
Ответницата по касация Л. Н. С. не е подала писмен отговор в законоустановения срок.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че гр.д. № 27485/2013 г. на СРС , 53 състав е образувано по искова молба на Л. Н. С. против М. А. и А. А. с предявен иск по чл. 135 ЗЗД срещу двамата ответника и иск за делба само срещу А. А.. С отговора на исковата молба на ответниците , е приложен договор за правна помощ с двамата ответника с уговорено възнаграждение в размер на 1500 лв. , платимо на три вноски като е удостоверено плащането само на първата вноска в размер на 500 лв. Като предмет на договора е посочено процесуално представителство по гражданско дело – производство по чл. 135 ЗЗД. Посочено е, че производството по делото е разделено като пред РС по гр.д. № 27485/2013 г. на СРС , 53 състав е останал за разглеждане иска за делба, а искът по чл. 135 ЗЗД е изпратен по подсъдност на СГС , където производството по него е било прекратено. В последствие поради оттегляне на иска за делба от Л. Н. С., е прекратено и производството по гр.№ 27485/2013 г. на СРС , 53 състав.В това производство ответниците са поискали присъждане на разноски в размер на 500 лв. заплатен адвокатски хонорар, който е им бил присъден с определение от 24.11.2016 г. по гр. д. № 27485/2013 г. по описа Софийски районен съд, 53състав. За да отмени това определение и отхвърли молбата за разноски , въззивният съд е приел, че договорът за правна помощ, сключен от двамата ответника с процесуалния им представител – адвокат А., има за предмет защита по гр. д. № 27485/2013 г. по описа на СРС само в частта по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, доколкото това е отбелязано в договора. Посочено е, че съгласно чл. 78,ал.4 ГПК ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото. Такива се дължат обаче само в случай, че са направени. Доколкото в производството по иска за делба няма данни да са направени такива, разноски не се дължат.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК за да се допусне въззивното решение / определение/ до касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е бил предмет на разглеждане от въззивният съд и неговото разрешаване е обусловило правните изводи на съда.Тези въпроси не следва да касаят правилността на обжалвания съдебен акт , нито преценката на съда на събраните по делото доказателства. По отношение на този въпрос следва да е налице едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като изпълнението на тези основания досежно формулираните въпроси следва да бъде обосновано. В случая поставените от касатора въпроси се отнасят до извършената от въззивният съд преценка на данните по делото относно това претендираните разноски за кое от двете производства / това по иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД или това за делба се отнасят/,поради което не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, с посочената вече характеристика. Посоченото от касаторите допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано, и не е изпълнено. По посочените въпроси има създадена задължителна и трайна незадължителна практика на съдилищата, според която при прекратяване на производството разноски се дължат, ако са направени в това производство. Това не препятства възможността на страната, която ги е направила в друго производство да ги претендира в него / в случая в производството по иска с пр. осн. чл. 135 ГПК ,изпратено за разглеждане пред СГС/.Това, че страната е пропуснала да ги претендира в това производство , не дава основание да ги търси в производство, в което не ги е направила / в случая това за делба/ като компенсация за допуснатия от тях процесуален пропуск. Субективното убеждение на страната относно това в кое производство са направени разноските, не може да се отрази на изводите на съда, които се формират въз основа на данните по делото / в случая текстът , който е включен в договора за правна помощ/.
Ето защо не са изпълнени особените изисквани, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4769 от 21.02.2017 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1096/2017 г. на Софийски градски съд, VI състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: