3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
ГР. София, 11. 02. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6267/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. К. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр.д. №15583/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Агенция „Митници”, [населено място] искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „младши митнически специалист” в столичната митница, на осн. чл.325, ал.1,т.12 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Поставя като значими за спора, точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпросите: законно ли е уволнението, когато заповедта по чл.325, т.12 КТ е издадена в момент, в който не са съществували изискванията за заемане на длъжността по служебно правоотношение и връчването й е станало след като длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение; следва ли в такъв случай да се издаде нова заповед за уволнение; нарушава ли се правото на защита на работника с връчване на заповед за уволнение, издадена към момент, в който не са били налице изискванията на закона за определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение. Намира, че въпросът: за задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди конкретното съдържание на заповедта за прекратяване на тр. договор с ищеца, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието / основанието/ й е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която е прието, че съобразно чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните и да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение с ПМС №129/12 г. и Наредбата за прилагане на ЕКДА, в сила от 1.07.12 г.е единственото и достатъчно условие, за да може ответникът – работодател да прекрати тр. правоотношение на осн. чл.325, ал.1,т.12 КТ, след влизане в сила на наредбата. Процедурните правила и изисквания в ЗДСл. за преназначаване на държавна служба и възникване на служебно правоотношение със служителя, заемащ длъжността по тр. правоотношение, не са елемент от фактическия състав на това уволнително основание – р. по гр.д. №1654/09 г. и по гр.д. №392/09 г. на ВКС, трето гр. отд., затова не подлежат на разискване във връзка с него. Според цитираната практика на ВКС, за законно упражняване на правото на уволнение по чл. 325, т. 12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. За законността на уволнението е меродавна обстоятелствената /текстова/ част в заповедта, която съдържа причините за уволнението, както и реалното им осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от работодателя, която по правило се определя от съда. От съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда. Законосъобразността на уволнението без предизвестие на предвидените в чл.325, ал.1 КТ основания се преценява към момента на извършването му с връчване на заповедта /чл.335, ал.2,т.3 КТ/- р. по гр.д. №1350/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Или поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси са разрешени с цитираната от ГС практика по чл.290 ГПК, поради което не са налице допълнителните предпоставки на това основание – ТР №1/19.02.10 г.
При така очертания предмет на спора, въззивното решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по прилагането на чл.12 и чл.235 ГПК – р. по гр.д. №761/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №470/12 г. на второ г.о., по гр.д. №1975/10 г. на четвърто г.о. и др. Освен това, поставеният във връзка с това основание въпрос е по характера си довод за наличие на касационното основание по чл.281,т.3 ГПК, както е прието напр. в опр. по т.д. №183/12 г. на първо т.о. и опр. по гр.д. №352 /12 г. на второ г.о. на ВКС. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, както е прието в ТР №1/10 г. и ТР №2/11 г. ОСГТК и са разграничени целта, съдържанието и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №15583/13 г. от 1.07.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: