О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
Гр.София, 11.04.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4595 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Х. и В. Ц. М. срещу Решение № 200 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 177/16 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по въззивна жалба срещу Решение № 129 от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 609/ 14 г. на РС- [населено място]. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба между съделителите Т. Й. М., Б. М. М., Д. М. М., В. Ц. М., Б. И. Х., Д. Г. Н., М. Г. Т., З. С. Д., Т. Д. Д., Г. И. Ю., Т. Ц. П., Н. Е. Я., Ц. Е. Я., Г. Ц. Р. и Д. Д. М., в качеството им на наследници по закон на Х. И. Т. /К./ по отношение на следния недвижим имот: нива от 37,243 дка в землището на [населено място], [община], м.”Е.”, представляваща имот № 066009 по плана за земеразделяне; отхвърлен е искът за делба по отношение на ответника Е. Н. Я.; отменен е на основание чл.537, ал.2 ГПК Н..акт № 64, том ІV, рег.№ 3319, нот.дело № 628/ 11.07.2014 г. на нотариус Г. Х. с район на действие РС- Бяла С., с който ответницата Б. И. Х. е призната за изключителен собственик на основание давностно владение на описания недвижим имот. С обжалваното в настоящото производство въззивно решение на Врачанския окръжен съд, решението на първоинстанционния съд е отменено в частта относно допускането на имота до делба по отношение на ответниците Б. И. Х. при квота 24/288 ид.ч. и В. Ц. М. при квота 24/288 идч., вместо което по отношение на първата от тях искът за делба е отхвърлен, а квотата на втората е определена на 48/288 ид.ч. В останалата му част решението по допускане на делбата е потвърдено. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за делба бъде отхвърлена със законните последици.
Ответниците по касационната жалба- Т. Й. М., Б. М. М., Д. М. М., Д. Г. Н., М. Г. Т., З. С. Д., Т. Д. Д., Г. И. Ю., Т. Ц. П., Н. Е. Я., Ц. Е. Я., Г. Ц. Р. и Д. Д. М. не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и произнасянето по които от въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето по тях от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК са, както следва:
– Допустимо ли е съдът да постанови отмяна на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК при разрешаване на спора за собственост във вреда на лицето, в чиято полза е издаден нотариалния акт, след като ищецът е искал не отмяната, а обезсилването му.
– Следва ли да участва в делбата наследник, който не е приел наследството и не е декларирал същото по реда на чл.32, ал.1, пр.1 ЗМДТ.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
С обжалваното въззивно решение Врачанският окръжен съд е допуснал до делба процесния недвижим имот между наследниците на Х. И. Т. /поч.1968 г./, като е приел, че между тях е възникнала наследствена имуществена общност с възстановяване правото на собственост на имота по реда на ЗСПЗЗ по силата на Решение № 12900 от 13.02.1995 г. по преписка № 12104 от 07.02.1992 г. на ПК- [населено място]. Прието е, че ответницата Б. И. Х. не е в състояние да се легитимира като изключителен собственик на имота, за който се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по реда на обстоятелствената проверка, тъй като не е провела успешно доказване, че по отношение на останалите сънаследници е установила владение за себе си, като е демонстрирала пред тях намерението си да ги придобие съгласно задължителните указания на ТР № 1/ 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/ 12 г. на ОСГК. Същевременно е отчетено обстоятелството, че с договор за покупко-продажба от 11.07.2014 г. ответницата Б. Х. е прехвърлила на ответницата В. М. правото на собственост върху процесния имот, при което продажбата е породила транслативен ефект само за действително притежаваните от продавача 24/288 ид.ч., в резултат на което и доколкото останалите сънаследници не са се позовали на относителната недействителност на това разпореждане по чл.76 ЗН, същото следва да бъде зачетено и ответницата Х. да се изключи от кръга на лицата, между които се допуска делбата. Тъй като с решението по допускане на делбата са отречени индивидуалните собственически права на Х. върху процесния имот, е потвърдено постановеното от първоинстанционния съд отменяване на констативния й нотариален акт за собственост на основание чл.537, ал.2 ГПК.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Произнасянето на въззивния съд по първия поставен от касаторите правен въпрос, свързан с приложението на чл.537, ал.2 ГПК, е съобразено със задължителната съдебна практика /ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.д.№ 3/12 г. на ОСГК/, според която отмяната на нотариалния акт е законна последица от разрешаване на спора за собственост срещу лицето, в чиято полза е издаден акта, като съдът дължи присъждането й служебно, независимо от наличието или липсата на заявено искане в този смисъл. Вторият формулиран в изложението към касационната жалба правен въпрос, свързан с участието в делбата на сънаследници, за които не е установено да са приели наследството и да са подали декларации по чл.32, ал.1, т.1 ЗМДТ, изобщо не е от обуславящо за изхода на спора значение, тъй като отговорът на исковата молба не обективира такова възражение /според т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК възраженията на отговора по правило се преклудират с отговора на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК/, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по такова. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неподаването на декларация от наследник за полученото по наследство имущество няма каквото и да е значение за придобиването на собствеността, което настъпва по силата на наследяването, като законът свързва неизпълнението на това задължение единствено с административнонаказателна отговорност по чл.124 ЗМДТ.
По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 200 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 177/16 г. на Врачанския окръжен съд, по касационната жалба на Б. И. Х. и В. Ц. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: