О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
Гр.София,12.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1330/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. У. от Великобритания срещу Решение № 103/11 януари 2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2576/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е обезсилено Решение № 941/17.02.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д.№ 184/2016 г. в частта за отхвърляне на иск на касатора с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.167 ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на ипотека, учредена за имот на ищцата – апартамент А24 поради учредяването й върху имот, непринадлежащ на „ТБ Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД към момента на учредяването и е потвърдено Решение № 941/17.02.2017 г. на Благоевградския ОС, постановено по гр.д.№ 184/2016 г. в останалата му част. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и разглеждане на исковете, предявени в отношение на евентуалност в заявената поредност и уважаването им. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право. Първоинстанционният съд е отхвърлил всички искове в заявената последователност.
Ответникът по касация „Уникредит Булбанк“ АД София изразява становище в срока за отговор на жалбата, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. „ГБ БРИТАНИЯ СЕЙНТ ДЕЙВИДС“ ЕООД Банско не е взело становище по нея.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на САС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата и ответното ЕООД са сключили предварителен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и изпълнение на строителни довършителни работи, по силата на който ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищцата с окончателен договор правото на строеж за апартамент № 24А в сграда в[жк], която ще бъде построена върху поземлен имот № 151063 в м. „Шипотско“, [населено място]. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 21, т.V, рег. № 3422, д. № 766/2007 г. от 5.11.2007 г. ищцата придобива правото на строеж за изграждане на апартамент № А24 на втория етаж в страда „С. Д.“ в УПИ 151063 в местността „Шипотско“ въз основа на одобрени проекти от 8.02.2007 г. Твърдението на ищцовата страна за липса на идентичност между имота, за чието построяване е придобила право на строеж и този, върху който е учредена договорна ипотека на 10.10.2007 г., е необосновано. При съпоставка на описанието на процесния апартамент А24 на втория етаж в сградата „С. Д.“ в двата нотариални акта № 93/10.10.2007 г. и № 21/5.11.2007 г. – се установява пълна идентичност в квадратурата, разположението и съседните на имота. Ипотеката е учредена от собственика на земята и обхваща както поземления имот, така и правото на строеж върху мястото, включително правото да се построи описаната в договора от 10.10.2007 г. сграда. Според въззивния съд е неоснователен доводът на жалбоподателя, че ипотеката върху сградата е учредена под условие, че същата ще бъде построена, поради което е възникнала с подписването на акт № 14, издаден след придобиването на имота от ищцата. Ипотеката е учредена на 10.10.2007 г. върху поземления имоти произвежда действие от тази дата. Нейн предмет е правото на собственост върху терена и разпростира действието си върху бъдещите приращения върху имота, включително и сгради, тъй като при сключването на договора за ипотека е постигнато съгласие за действието й спрямо бъдещите сгради. Между страните по процесния ипотечен договор е постигнато такова съгласие относно разпростиране действието на ипотеката върху бъдещ жилищен комплекс и всички намиращи се в него самостоятелни обекти. Правото на строеж е елемент от правото на собственост върху притежавания от „ГБ Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД поземлен имот и собственикът на терена е разполагал с правото да го застрои съобразно предвижданията на ЗРП и съответно да ипотекира както земята, така и сградите, които предстои да се изградят в нея с подробно описани обекти, между които и апартамент А24, индивидуализиран в ипотечния договор. Чрез събраните доказателства е установено тъждество между обектите по инвестиционния проект и реално изградените обекти съгласно констативния акт за приемане на строежа от 9 март 2009 г. и удовлетворения за въвеждането му в експлоатация от 15.09.2010 г. Въззивният съд е заключил, че предявеният главен иск за недействителност на ипотеката, учредена с нот.акт № 93, в частта относно апартамент № А24 поради липса на тъждество на описания в ипотечния договор имот и притежавания от ищцата апартамент е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В хода на производството пред първоинстанционния съд поради неотстранени нередовности на исковата молба и поради оттегляне на част от съединените искове е постановено прекратяване на производството по тях с протоколни определения от 20 юли 2016 г., 28.9.2016 г. 10.11.2016 г. на Благоевградския ОС, който се е произнесъл с решение по иска с правно основание чл.170 ЗЗД във вр.с чл.26 ал.1 ЗЗД, предявен като главен, и по предявените в съотношение на евентуалност иск за недействителност на договорна ипотека поради неизвестност на размера на сумата, за която е учредена ипотеката относно апартамента на ищцата, иск за установяване нищожност на ипотека, учредена от несобственик и иск за нищожност поради липса на съгласие на ищцата за учредяването й в частта относно апартамент № А24.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е предявен иск за нищожност на ипотека, учредена от несобственик, и е обезсилил решението на Благоевградския ОС, с което е отхвърлен иск по чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. чл.167 ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договорна ипотека за апартамент № А24 поради учредяването й върху имот, който не принадлежи на „ГБ Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД към момента на учредяването.
За да потвърди решението в останалата му отхвърлителна част, САС е приел, че ипотечното право е неделимо, продажбата на част от ипотекирания имот не освобождава тази част от ипотечната тежест за цялото вземане на банката, чийто размер е посочен в нот.акт № 93, т.ІV, рег. № 651/ 2017 г., съгласно който ипотеката се учредява от дружеството-кредитополучател за обезпечение на вземанията на кредитора по договор за банков кредит № 278/9.10.2007 г. в размер на 3 450 000 ЕВРО, поради което не е налице особеното основание за нищожност по чл.170 ЗЗД – неизвестност на вземането, обезпечено с ипотека.
Неоснователността на иска за нищожност поради липса на съгласие е предопределена от извода на съда, че към момента на вписване на ипотеката ищцата не е била собственик на ипотекираното право в полза на банката. Плащането на цената на правото на строеж на апартамента съобразно предварителния договор е ирелевантно за момента на придобиването на вещно право. Процесната ипотека е учредена и вписана на 10.10.2007 г., а договорът за продажба на правото на строеж в предвидената от закона нотариална форма за действителност е сключен на 5.11.2008 г. Едва тогава ищцата е придобила вещното право на строеж за процесния апартамент А24, трансформирало се в право на собственост върху имота след построяването на сградата. Предварителният договор има само облигационно действие между страните по него.
Предвид съдържанието на мотивите на въззивния съдебен акт следва да се приеме, че изведените от касатора два въпроса не са обусловили решаващата воля на съда и правните му изводи по предмета на спора.
Първият въпрос, формулиран от жалбоподателя е: Може ли да се счита за съставен в съответствие с изискванията на закона за СПЕЦИАЛНОСТ на ипотеката договор за ипотека върху бъдеща вещ, сключен между предприемач и банка с предмет бъдеща сграда, която ще бъде построена на базата на съществуващи архитектурни и технически проекти, при които отделните обекти са индивидуализирани като граници и съседи.
Въпросът въобще не е обсъждан и не е бил част от предмета на спора. Същият е относим към един от оттеглените евентуални искове – отрицателен установителен иск за несъществуване на договорна ипотека между ответниците поради учредяването й в нарушение на императивни норми за специалност на ипотеката. Искът е оттеглен с молба на Л. У. от 12 юли 2016 г. до БлОС и производството по него е прекратено с определение, постановено в открито сз на 10.11.2016 г. Неотносим към предмета на делото е и хипотетично зададеният втори въпрос на касатора – могат ли да бъдат противопоставени на ипотекарния кредитор права, придобити добросъвестно от трети лица, когато обект на ипотеката е имот, построен до степен груб строеж и ипотекарният длъжник се е разпоредил с недвижимия имот.
В процесния случай ипотекираният имот не е сграда, а поземлен имот № 1511063 в землището на [населено място] в местността „Шипотско“ ведно с ПРАВОТО НА СТРОЕЖ върху мястото, включващо правото да се изгради жилищен комплекс за сезонно ползване „С. Д.“ със застроена площ 1575 кв.м. и разгърната застроена площ от 8 911 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект от [община] и Разрешение за строеж № 384 от 24 ноември 2006 г., състоящ се от изчерпателно изброени и подробно индивидуализирани обекти. Въззивният акт и потвърденото с него първоинстанционно решение не съдържат отговори на така формулираните въпроси на касатора.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания за достъп до касационен контрол, посочени в изложението.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставки за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 103/11 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, постановено по гр.д.№ 2576/2017 г. по описа на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: