О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 14.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 834 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. А. Ч. против решение № 1826/07.10.2013г. по гр.д.№ 1281/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 11.01.2013г., постановено по гр.д.№ 2752/2011г. на СГС и вместо това е признато за установено по отношение на касаторката, че ищецът К. П. Х. е собственик на 12920,5/19841 ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 10, находящ се в [населено място], район „Л., [улица] бл. 15-22, вх. А, ет.5
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 СК /от 1985 г. – отм./ Основното съображение е, че е недопустимо установяване на трансформация при придобиване на недвижимия имот на името на двамата съпрузи. Твърди се и необоснованост на извода, че средствата са дарени от майката на ответника само на него.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран ясен въпрос, но се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 828/20.12.2010г. по гр.д.№ 1477/2010г. ІV гр.о. и Р № 62/01.04.2011г. по гр.д.№ 1680/2009г. ІV гр., постановени по чл. 290 ГПК.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като не е формулиран правен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на процесния апартамент от касаторката срещу бившия й съпруг. Ответникът е направил възражение за трансформация – пълна, или частична. Бракът между страните е сключен през 1980г. и е прекратен с развод през 1994г. По време на брака с договор от 23.03.1983г. е купен по реда на НДИ /отм/ процесния апартамент за сумата 19841 лв. Договорът е сключен само със съпруга К. Х.. Според отразеното в договора, 6000 лв. от цената са изплатени с два бр. посочени квитанции, а останалата част е изплатена със заемни средства, за което е наложена законна ипотека. Видно от писмото от службата по вписване, ипотеката е вписана, а задължено лице е К. Х. В квитанциите, с които са преведени сумите от майката на ответника като вносител изрично е посочено, че са за покупката на апартамент от К.. В хода на процеса, ответникът е твърдял, че майка му е изплащала и заема от пенсията си. Поради това, че не са запазени книжата от пенсионата преписка, за последното обстоятелство са допуснати от РС свидетелски показания.
Въззивната инстанция е приела, че сумата, изплатена с квитанции в размер на 6000 лв. от майката на ответника е дарена само на него предвид отразеното в квитанциите съдържание и за тази част е призната трансформация на дарени средства в покупката на апартамента. За останалата част, изплатена със заемни средства, съдът е приел, че е станала съпружеска имуществена общност. Дори майката на ответника да е изплащала заема, това е основание за облигационни претенции, но няма вещноправно действие.
Обстоятелството, че не е формулиран от касаторката ясен правен въпрос е достатъчен, за да не се допусне касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. До колкото е представена съдебна практика – Р № 828/20.12.2010г. по гр.д.№ 1477/2010г. ІV гр.о. и Р № 62/01.04.2011г. по гр.д.№ 1680/2009г. ІV гр., съдът преценява относимостта на разгледаните в тях въпроси към настоящия случай.
С първото решение е отговорено на въпроса приложим ли е института на трансформация на лично имущество по чл. 23, ал.1 СК в случаите на придобиване на собственост на пар.4а ЗСПЗЗ. Прието е, че е недопустимо установяване на трансформация от другия съпруг, който е платил цената, защото той е имал намерение да надари съпруга си. Настоящата хипотеза не е такава. Привилегията, която е ползвал съпруга, отстъпена от родителите му, като работещи в ЦК на Б. не може да се приравни на предоставяне право на ползване, а цената на апартамента е платена от съпруга, който е и титуляр по договора. Възивното решение е съобразено със съдебната практика. С Р № 241/04.04.1989г. по гр.д.№ 143/98г. ІІ гр.о. е прието, че ако недвижим имот е придобит по време на брака със средства, дарени от родителите на единия съпруг, другия съпруг няма принос в това придобиване. С Р № 756/22.01.1996г. по гр.д.№ 809/95г. І гр.о. е прието, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи. В този смисъл е и решение № 279/15.07.2010г. по гр.д.№ 529/2009г. на І гр.о. на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК.
С второто решение, представено от касатора е дадено тълкуване на въпроса чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 19, ал.3 СК /отм/ и какви доказателствени средства са допустими. Този въпрос не е актуален по настоящото дело, тъй като ответникът, който се е позовал на трансформация е представил доказателства за оборване на презумпцията на чл. 19, ал.1 СК /отм/, при действието на който е прекратен брака между страните. Затова това решение е неотносимо към предмета на спора.
По изложените съображения не са обосновани основанията за допускане до касационен контрол, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1826 от 07.10.2013г. по гр.д.№ 1281/2013г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от Ц. А. Ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: