2
определение по гр.д.№ 4207 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 14.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4207 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 654 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 200 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 2248 от 2015 г. по гр.д.№ 12565 от 2014 г. на Пловдивския районен съд, 10-и граждански състав за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде две помещения /избено помещение под наетия офис в сграда с идентификатор 56784.525.79.5 и покрит навес с идентификатор 56784.525.79.10/, находящи се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор 56784.525.79 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на горепосочените помещения през периода от 01.02.2012 г. до 01.08.2014 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна съдебна практика /решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 216 от 19.01.2015 г. по гр.д.№ 2008 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 33 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 417 от 2010 г. на ВКС, ТК, решение № 807 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1081 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 50 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 3359 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№ 1 от 1979 г., решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 652 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.д.№ 13 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г.о./ по следните правни въпроси:
1. До кой момент може да се допълва въззивна жалба- до изтичане на срока за обжалване или до изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба и съответно длъжен ли е въззивният съд да се произнася по доводи за неправилност на първоинстанционно решение, които са изложени в допълнителна въззивна жалба, подадена след изтичане на срока за обжалване, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба ?
2. Към кой момент ищецът по заведен иск за ревандикация следва да докаже, че ответникът се намира във владение на имота- към датата на завеждане на иска или в хода на цялото производство до неговото приключване с краен съдебен акт и съответно длъжен ли е съдът да се произнесе по спора съобразно правата на страните към момента на завеждане на делото ?
3. Длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на всички правоотношения, предмет на делото ?
4. Налице ли е неоснователно обогатяване при увеличаване на актива на имуществото на юридическото лице, при намаляване на пасива му или при спестяване на разходи ?
5. Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, ако във въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт ?
В писмен отговор от 08.09.2016 г. ответникът [фирма] оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост и иск с правно основание чл.59 ЗЗД с цена на иска над 5 000 лв., което решение съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице, обаче, сочените от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените от касатора правни въпроси:
1. По първия поставен въпрос в посочените решения на ВКС /решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 216 от 19.01.2015 г. по гр.д.№ 2008 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и др./ е прието, че въззивната жалба може да се допълва до изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение и че въззивният съд не следва да се произнася по доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които са изложени в допълнителна въззивна жалба, подадена след изтичане на срока за обжалване, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовност на жалбата, с изключение на доводите свързани с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение или неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В последния случай /когато за разрешаване на спора следва да се приложи императивна материалноправна норма/, въззивният съд следва да приложи тази норма служебно, дори когато няма направен такъв довод във въззивната жалба.
В съответствие с тази задължителна практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че въззивният съд не следва да се произнася по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат в допълнителната въззивна жалба от 11.09.2015 г., подадена след изтичане на срока за обжалване, но преди изтичане на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата. Възприетото от въззивният съд съответства на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, тъй като в допълнителната жалба от 11.09.2015 г. не се съдържат доводи за нищожност или недопустимост на първоинстанионното решение, нито доводи за неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. Сочената от касатора норма на чл.108 ЗС няма такъв характер- тя е процесуална, а не материалноправна норма.
2. Вторият, третият и четвъртият поставени въпроси /към кой момент ищецът по заведен иск за ревандикация следва да докаже, че ответникът се намира във владение на имота- към датата на завеждане на иска или в хода на цялото производство до неговото приключване с краен съдебен акт и съответно длъжен ли е съдът да се произнесе по спора съобразно правата на страните към момента на завеждане на делото; длъжен ли е съдът да даде правна квалификация на всички правоотношения, предмет на делото; налице ли е неоснователно обогатяване при увеличаване на актива на имуществото на юридическото лице, при намаляване на пасива му или при спестяване на разходи/ не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Тези въпроси не са включени в предмета на конкретното въззивно производство, което е образувано по бланкетна въззивна жалба на ищеца, в която няма посочени конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съгласно чл.269 ГПК въззивният съд е бил длъжен да се произнесе само по валидността и допустимостта на обжалваното решение, и по допълнителна жалба, която е подадена след изтичане на срока за обжалване и поради това правилно изложените в нея доводи за неправилност на първоинстанционното решение, които не са свързани с приложението на императивна материалноправна норма, не са били разгледани от въззивния съд.
3. Петият поставен правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, ако във въззивната жалба са наведени доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по настоящото дело във въззивната жалба няма наведени конкретни доводи за необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Напротив, както бе посочени и по-горе, въззивната жалба е бланкетна и в нея няма никакви конкретни доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.10 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 654 от 05.05.2016 г. по в.гр.д.№ 200 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Г. С., на основание чл.78 ГПК сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.