О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 15.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2488 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. К. срещу решение № 104/23.08.2016 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговско отделение по т.д. № 186/2016 г., потвърждаващо решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което е прието за установено по отношение на касатора съществуването на дължимо от него вземане в полза на Н. К. К. в размер на 200000 лв. по запис на заповед, издадена на 15.02.2014 г. със законната лихва от 25.05.2015 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3375/2015 г. на Бургаски районен съд.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. К. К. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на БОС, БАС е приел, че със запис на заповед, издаден на 15.01.2015 г. дружеството, сега касатор чрез своя управител е поело безусловно и неотменимо задължение да заплати без протест на Н. К. сумата от 200000 лв. на падеж 31.01.2015 г. БАС е приел още, че приложеният запис на заповед е редовен от външна страна. По възражението на дружеството, сега касатор за липса на каузални правоотношения във връзка, с които е издаден този запис на заповед и без позоваване на конкретни каузални задължения, БАС е изложил съображения, че при редовен менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането, че не се дължи, но без позоваване на конкретни каузални задължения за обезпечаване на което е издаден записа на заповед, ищецът не е длъжен да посочи основание за съществуване на вземането и в този смисъл са указанията на т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. БАС е посочил в решението си още, че доводите на въззивника, сега касатор във връзка с недобросъвестността на тогавашния му управител, който е поел задължението и подписал записа на заповед стоят вън от предмета на правния спор по иска по чл.422 ГПК, като няма пречка да бъдат релевилани по реда за реализиране имуществената отговорност на управителя за вреди.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. В случаите, когато издател на записа на заповед е едно търговско дружество, следва ли да се абсолютизира абстрактния характер на записа на заповед или трябва да се обследва съществуването на каузални правоотношения. 2. Страната твърдяща, че по издаден запис на заповед липсва каузално правоотношение и същият не удостоверява действително вземане, носи ли доказателствена тежест да докаже твърдението, благоприятстващ факт, който е отрицателен. Излагат се доводи, че при липса на възражение за каузалност било практически невъзможно да се извърши пълно доказване на отрицателен факт и насрещната страна би трябвало да го докаже. Двата въпроса са поставени извън твърденията на страните, както и изложените мотиви на БАС, при неточно цитирано ТР № 1 вместо ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая изложените от БАС мотиви не противоречат, а съответстват на приетото в т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на цитираното от касатора решение на ВКС № 39/04.04.2013 г. по т.д. № 43/2012 г. Така формулираните от касатора въпроси изразяват несъгласие с крайния извод на БАС и желание за разглеждане на ненаправено възражение от някоя от страните за конкретни каузални правоотношения във връзка, с които е издаден процесният запис на заповед. В този смисъл така формулираните въпроси под № 1 и № 2 не покриват общата предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същото се отнася и за третия въпрос, с който са изложени възражения във връзка с извода на БАС, че записът на заповед е редовен с твърдение, че записът на заповед само формално отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ, като превратно се разместват думите в изречението за задължаване на дружеството от неговия управител.
Настоящият състав на ВКС не обсъжда изложеното в допълнение към касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Х. М., тъй като същото е подадено на 23.12.2016 г., след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104/23.08.2016 г. на Бургаски апелативен съд, търговски отделение по т.д. № 186/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.