Определение №153 от 16.11.2012 по ч.пр. дело №2058/2058 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 153

гр.София, 16 ноември 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 2058/2012г.

Производството е образувано по искане на Районен съд /РС/ – Карлово от 31.10.2012г., за промяна на подсъдността по нохд №421/2012г., на основание чл.43, т.3 от НПК. В съдебния акт са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от НПК и отвеждането на съдии, обосновано от законовите изисквания на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган.
В писмено становище, прокурор от ВКП аргументира позиция за наличие на предпоставките в чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство по нохд №421/2012г., по описа на Карловски РС е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Карлово срещу Д. Н. Н. за извършени престъпления по чл.325, ал.1, чл.144, ал.3 и чл.131, ал.1, т.12 от НК. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждането на открито заседание е установено, че пострадалата от инкриминираното престъпно посегателство по чл.144, ал.3 от НК – М. К. е действащ съдебен заседател в Карловски РС и в това си длъжностно качество е в колегиални, служебни отношения със съдиите.
Очертаната фактология не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 от НПК, но индицира на съмнения за предубеденост при решаване на казуса. За обезпечаване на изискуемата се от чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи безпристрастност при реализиране на правосъдието, съдиите-докладчици са се отвели от разглеждане на делото. Видно от приложения съдебен акт от 31.10.2012г. след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на РС-Карлово, което е мотивирало направеното предложение по чл.43, т.3 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира искането за основателно.
Фактическите констатации, базиращи се на материалите по делото и сочещи на недопустимост за разглеждане на делото от определените съдии от Карловски РС, поради съдопроизводствена дейност, субсумираща се от нормите на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 от НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав, обуславят заключение за необходимост от промяна на местната подсъдност по нохд №421/2012г.За бързото и своевременно обезпечаване присъствието на процесуалните субекти и участници при осъществяване на предстоящите следствени действия в наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето на лицата, конституирани като страни и посочени като свидетели и експерти в съдебното производство, като компетентен да се произнесе по настоящия казус, ВКС определя РС – Пловдив.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, счита че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА по подсъдност материалите по нохд №421/2012г., по описа на РС-Карлово на Пловдивски РС, за решаване на делото.
Препис от определението да се изпрати на Карловски РС.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top