О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 19.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 917 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л. Х. Л. против определение от 28.11.2013г. по ч.гр.д.№ 793/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.10.2013г. по гр.д.№ 855/2013г. на Кюстендилски РС. С последното е прекратно производството на основание чл. 238, ал.2 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за нарушение на правото и на труд и на защита. Позовава се на това, че поради правото на свободно предвижване, не може да представи доказателства за това, че е напуснала страната и е в страна, членка на ЕС.
В изложението към частната жалба се иска тълкуване на чл. 238, ал.2 ГПК, тъй като нормата се прилагала по различен начин от съдилищата. Представя решение № 109 от 06.03.2009г. по гр.д.№ 973/2008г. на ОС-Пазарджик.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че Л. Х. Л. е предявила искове по чл. 344, ал.1 т. 1-3 КТ против [фирма]. Била е редовно призована за първото съдебно заседание, но не се е явила, не е представила и становище по отговора към исковата мо. Заявява, че е заминала за чужбина. Пълномощникът на ответната страна е направил искане за онсование чл. 238, ал.2 ГПК делото да се прекрати и да му се присъдят деловодни разноски. Искането е уважено от съда.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Поставеният въпрос по тълкуването и приложението на чл. 238, ал.2 ГПК е относим към основният мотив за обжалване на определението, но е поставен много общо. Представеното с частната жалба решение е в производство по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240 ГПК. С него е преценено дали е имало особени непредвидени обстоятелства за неявяването на ищеца и като такива са преценени неуведомяването му за последиците по чл. 238, ал.2 ГПК. Прието е, че лицето не е било надлежно уведомено за тях.
По настоящото дело не е налице тази хипотеза. До ищцата е изпратена призовка за първото съдебно заседание по утвърдения образец „призовка за страна” с Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК /ДВ бр. 22/28.02.2008г. С нея е уведомена изрично за последиците по чл. 238, ал.2 ГПК при неявяването си, не подаване на становище по отговора на исковата молба и изрично не заявяване, че желае делото да се гледа в нейно отсъствие. Ищцата не е изпълнила и задължението си по чл. 40 ГПК – да посочи съдебен адрес в страната, или пълномощник. При тези обстоятелства, обжалваното определение е съобразено с нормата на чл. 238, ал.2 ГПК и практиката по приложението й, а представеното с изложението към частната жалба решение не съдържа тълкуване на чл. 238, ал.2 ТГПК, което да е в противоречие с приетото от въззивната инстанция по настоящото дело. Двата съдебни акта са постановени при различни хипотези, поради което не е налице противоречива съдебна практика и не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.11.2013г. по ч.гр.д.№ 793/2013г. на Кюстендилски окръжен съд по частна жалба подадена от Л. Х. Л. против
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: