Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 02.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.02.2018 година в състав
lПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3241 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. „Л.“ срещу въззивно решение № 44 от 13.03.2017 г. по възз. гр.д. № 394 /2016 г. на Пловдивски апелативен съд, г.о., с което е отменено решение № 606 /26.04.2016 г., постановено по гр. д. № 3617 /2014 г. по описа на ОС – Пловдив и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Ж. “Л.“ против Й. С. Д. и Д. П. Д. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот: апартамент 20, ведно с изба № 20 и с 1,356 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място с адрес в [населено място], както и за отмяна на нотариален акт по дело № 202 /2011 г. на нотариус Н. Б., съставен по реда на чл.35,ал.2 от ЗЖСК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещните страни Й. С. Д. и Д. П. Д. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По същество считат жалбата за неоснователна и молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за собственост, за които след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че е сезиран с предявени от Ж. “Л.“ срещу Й. С. Д. и Д. П. Д. субективно съединени искове с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК за правото на собственост върху процесния апартамент.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е изградена в груб строеж през 1992 г. и покрита. Към момента сградата е обитаема, налице са недовършени СМР по общите части.
В качеството си на член – кооператори ответниците през 2012 г. са се снабдили с нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез членство в Ж.. Нотариалният акт е издаден въз основа на протокол от 15.11.1985 г.
Решението на общото събрание на Ж. по реда на чл.28,ал.1,т.5 ЗЖСК за разпределяне на имотите между член-кооператорите създава право те да бъдат ползвани, защитимо по реда на чл.38а ЗЖСК спрямо всяко трето лице, което упражнява фактическа власт върху същите. Това обаче не означава, че волята на отделните член – кооператори по отношение на Ж. не може да бъде променена и те да започнат своене на разпределените им обекти.
Придобиването на собствеността по силата на давностно владение и чрез членство в Ж. са различни способи. За да е налице годен обект на владение е необходимо единствено такъв да е възникнал с изграждане на сградата в груб строеж, а за да бъде издаден нотариален акт по чл.35,ал.2 ЗЖСК следва сградата да е въведена в експлоатация, за да може да бъде прието решение по чл.28,ал.1,т.6 ЗЖСК за определяне на окончателната цена на имотите и припадащите им се идеални части от общите части на сградата.
При преценка на събраните по делото доказателства и най-вече въз основа на гласните е прието, че Й. С. Д. и Д. П. Д. са придобили процесния имот по давност. Ответниците са имали отношение към имота като свой, доколкото са упражнявали фактическа власт върху него: имали са ключове за входната врата, извършвали са дейности по вътрешното изграждане, оборудване и обзавеждане, допускали са трети лица да живеят там, това е станало от 1995 г. и продължава до настоящия момент, поради което е осъществен фактическият състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС.
Обстоятелството, че за сградата и до момента не е издадено разрешение за ползване, няма отношение към възникването на отделните обекти в нея. Към началния момент на владение 1995 г. процесният апартамент е бил годен обект на вещни права, възникнал с изграждане на сградата в груб строеж, и като такъв е могъл да бъде предмет на придобивна давност.
За релевантния период нормативната забрана за придобиване по давност на имотите, собственост на Ж., не е съществувала съобразно т.1 от ТР № 5 /24..06.2016 г. по т.д. № 5 /2014 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд приема, че целта на Ж. е построяването на сграда и снабдяването на членовете и със самостоятелни обекти, като собствеността на член-кооператорите се придобива именно с издаването на нотариалните актове. Съгласно чл.35,ал.3 ЗЖСК след като всички членове бъдат снабдени с такива Ж. се прекратява, тъй като е изчерпан смисълът на нейното съществуване. Възможно е обаче волята на отделните член – кооператори по отношение на Ж. да бъде променена и те да започнат своене на разпределените им обекти, както е установено в случая.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага правни въпроси, за които твърди, че са обуславящи и са налице допълнителните предпоставки за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК:
Материалноправен въпрос: Може ли член-кооператор да се позовава на придобивна давност срещу Ж., докато е неин член? Въпросът е зададен в разновидности.
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 685 от 03.11.2010 г. по гр.д. 1201 /2009 г. на ВКС, трето г.о., постановено по чл.290 ГПК (в мотивите му по същество).
Въпросите са обуславящи, но са разрешени в съответствие с приетото в т.1 от тълкувателно решение № 5 /2014 г. на ОСГК разрешение, на което въззивният съд се е позовал, с което е уеднаквена практиката по въпроса с приемането на отговора, че правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация може да се придобива по давност. Поради което не следва да бъде обсъждано наличието или липса на противоречие с отделни решения на ВКС.
Към това може да се добави и че въпросите са разрешени в съответствие с приетото и в Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136 /2009 г. на ВКС, първо г.о., което е посочено от жалбоподателя във връзка с един от следващите въпроси, с което е прието, че може да се придобива по давност обект на правото на собственост, построен от Ж., от членовете и една от предпоставките за това е правното очакване за придобиване на обект чрез членство в Ж. бъде променено в намерение за придобиване на обекта по давност.
Материалноправен въпрос: Може ли да се придобие недвижим имот по давност, ако не е въведен в експлоатация? Въпросът следва да бъде уточнен за обект в сграда. Жалбоподателят сочи, че даденото с въззивното решение разрешение на този въпрос противоречи на Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. 1136 /2009 г. на ВКС, първо г.о.
Въпросът е обуславящ, но е разрешен в точно съответствие с установената практика на ВКС по него, съгласно която недвижим имот, който е изграден и съществува като самостоятелен обект в сграда, изградена в груб строеж, може да бъде придобит по давност и ако не е въведен в експлоатация (В този смисъл са:
1. Решение № 117 от 26.04.2011г. по гр.д. № 718 /2010г. на първо г.о., в което в отговор на правен въпрос е прието, че: може да се придобива по давност годен обект на правото на собственост. С нормата на чл. 181 от ЗУТ се определи, че сградата, или части от нея се считат изградена, като годен обект на гражданския оборот когато е завършена до степен “груб строеж”. Това понятие е дефинирано в пар.5,т.46 от ЗУТ и означава да са изпълнени оградните стени и покрива и различна степен на извършени довършителни работи. Фактическа власт върху недвижим имот, като един от елементите на владението се реализира не само чрез прякото ползване на недвижим имот, а и чрез извършването на довършителни работи в него и подобряването му. Затова забраната на чл. 177 от ЗУТ да се ползва строеж, или част от него преди да е въведен в експлоатация не е пречка за установяване на владение;
2. Решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д. 1063 /2010 г. на ВКС, второ г.о., в което в отговор на правен въпрос е прието, че не съществува пречка върху имот, който не е въведен в експлоатация, да бъде установено владение по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС …;
3. Решение № 264 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 395 /2012г. на второ г.о., в което в отговор на правен въпрос е прието, че : административноправните изисквания за установяване етапите на изграждане на сграда, нямат отношение към осъществяването на владение /като елемент от фактическия състав на придобивната давност/ върху недвижим имот, който е изграден и съществува като самостоятелен обект и са възприети съображенията в отговорите на въпроса, дадени в предходните две решения на ВКС (117 /2011 г. и 108 /2012 г.).
Няма противоречие с посоченото от жалбоподателя Решение № 527 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1136 /2009 г. на ВКС, първо г.о., което беше посочено по-горе, в което, като част от по-общ въпрос също е прието, че член – кооператор може да придобива по давност обект, който е определен за него и му е разпределен от общото събрание на Ж., след обособяването му и възникването му като обект на собственост.
Материалноправен въпрос: Следва ли страната, позоваваща се на изтекла в нейна полза придобивна давност, да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика? Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д. 859/2009 г. на ВКС, второ г.о. и Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д. 1840/2013 г. на ВКС, първо г.о., и е налице допълнителната селективна предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не е разрешен както твърди жалбоподателят – въззивният съд е приел, че за промяна на държането във владение е необходима промяна в намерението.
Процесуалноправен въпрос: При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група свидетели да основе крайните си изводи: на тази, която макар и да е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора, или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантните за делото факти?“ Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. 91/2010 г. на ВКС, четвърто г.о. този въпрос е изведен с разновидности.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че има две групи свидетели, едната от които е заинтересована от изхода на спора.
Процесуалноправен въпрос: За начина, по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства? Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д. 4755/2008 г. на ВКС, второ г.о.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че има противоречие между показанията на различни групи свидетели, нито между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в (установени от) други доказателства.
Процесуалноправен въпрос: Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му? Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр.д. 1/2013 г. на ВКС, четвърто г.о.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд не е приел, че има съмнения в обективността на свидетел.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 1 200 лева съгласно представен списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 44 от 13.03.2017 г. по възз. гр.д. № 394 /2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда Ж. „Л.“ да заплати на Й. С. Д. и Д. П. Д. сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.