О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 21.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 130/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [община] – [населено място], обл. П., срещу определение № 413 от 09.12.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 336/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 04.11.2015 г. по т. д. № 510/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от [община] против [фирма] иск за разваляне на договор за аренда на земеделска земя № 56 от 02.12.2002 г. с нотариална заверка на подписите от 09.01.2013 г., сключен между [община] като арендодател и [фирма] като арендатор, поради неплащане на арендни вноски.
С частната касационна жалба се въвеждат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска за разваляне на договора за аренда противоречи на действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл.28, ал.2 от Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/, предписваща развалянето на договор за аренда, сключен за повече от 10 години, да става само по съдебен ред. Излага съображения, че приетата след сключване на договора ал.3 на чл.28 ЗАЗ, на която се е позовал въззивният съд, не намира приложение към процесния договор и не изключва допустимостта на иска за разваляне на договора.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в решение № 16/23.03.2009 г. по т. д. № 442/2008 г. на ВКС, І т. о., по следния материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото : „При липса на предвидено по силата на закона обратно действие на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ кой ред за разваляне на договор за аренда на общинска земя, сключен за повече от 10 години, е приложим – съдебният, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗАЗ, която е действала преди приемане на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, или извънсъдебният, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, чрез отправяне на писмено изявление по реда на чл.87 ЗЗД”.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Бургаски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 510/2014 г. в частта относно предявения от [община] срещу [фирма] конститутивен иск за разваляне на договор за аренда на земеделска земя № 56/02.12.2002 г. поради неплащане на арендни вноски, Бургаски апелативен съд е приел, че искът е недопустим, тъй като развалянето на арендния договор поради неизпълнение на задължението на арендатора за плащане на арендни вноски следва да се осъществи по общия ред на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД – с едностранно писмено волеизявление на арендодателя, а не по исков ред. Въззивният съд е аргументирал извода си за недопустимост на иска с разпоредбата на ал.3 на чл.28 ЗАЗ, обн. в ДВ бр.13/2007 г., с която е предвидено, че арендодателят по договор за аренда на държавни или общински земи, сключен при условията на ал.2 на чл.28 ЗАЗ – за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, може да го развали с писмено предупреждение по реда на чл.87 от Закона за задълженията и договорите. Като е съобразил обстоятелствата, че договорът между страните е сключен за срок от 30 години и има за предмет общинска земя, съдът е изразил становище, че неговото разваляне е подчинено на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, в каквато насока е практиката в определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, І т. о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Прекратяването на производството по иска за разваляне на договора за аренда на земеделска земя е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че по силата на изричната законова разпоредба на чл.28, ал.3 ЗАЗ, с оглед обекта /общинска земя/ и срокът, за който е сключен /30 години/, договорът подлежи на извънсъдебно разваляне по реда на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД и че исковият ред по чл.87, ал.3 ЗЗД е неприложим. Преценката на съда на коя законова разпоредба е подчинено развалянето на договора – на чл.28, ал.2 ЗЗД, предвиждащ развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, да става по съдебен ред, или на новата ал.3 на чл.28 ЗАД, приета след сключване на договора и предвиждаща развалянето на договор за аренда на общинска и държавна земя, сключен за повече от 10 години или пожизнено, да се извършва с едностранно волеизявление на арендодателя по чл.87 ЗЗД, е свързана с избор на приложимия към спорното правоотношение материален закон и е от значение за правилността на обжалваното определение. Неправилното прилагане на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, вместо на разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗАЗ, на което се позовава частният жалбоподател, съставлява нарушение на материалния закон и има характер на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не е основание за допускане на определението до касационно обжалване. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който жалбоподателят е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е насочен към оспорване на извода на въззивния съд относно приложимата към развалянето на договора за аренда правна норма и по изложените съображения не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Освен общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото в изложението решение № 16/23.03.2009 г. по т. д. № 442/2008 г. на ВКС, І т. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпроса нищожна ли е последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл.35 З. /отм./, в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок. С решението е формирана задължителна практика по така поставения правен въпрос, който не е идентичен с разрешения в обжалваното определение правен въпрос относно реда за прекратяване на договора за аренда. Поради това решението не доказва противоречие на въззивното определение с относима задължителна практика на ВКС, релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Частният жалбоподател е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК със съждението в мотивите към решението, че обратното действие на гражданскоправните норми е изключение, което следва да бъде изрично уредено, и че новият закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които е заварил, а те ще се уреждат и развиват от стария закон, при който са възникнали, ако новият закон не е предвидил изрично преуреждането им. Правните съображения, с които съставът на Върховния касационен съд е мотивирал отговора на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос, не са самостоятелен източник на задължителна практика по чл.290 ГПК, тъй като задължителната практика се формира с отговора на правния въпрос. Освен това съжденията в решението, че при липса на изрично предвидено приложение на новия закон спрямо заварени факти и отношения се прилага законът, действал към момента на сключване на правната сделка, касаят възникването на правата и задълженията по сделката, а не редът за нейното разваляне, в каквато насока е поставеният въпрос за приложението във времето на разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.28 ЗАЗ.
Извън горното следва да се има предвид, че с определение № 257 от 13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, І т. о., е създадена задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК по въпроса кога развалянето на договор за аренда поради неизпълнение се извършва по съдебен ред. Според произнасянето в определението, развалянето поради неизпълнение на договор за аренда се извършва по съдебен ред, само ако договорът за аренда е сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи; Развалянето на останалите арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл.28, ал.2 ЗАЗ, се осъществява по общия ред – с едностранно писмено волеизявление по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В съобразителната част на обжалваното определение въззивният съд се е позовал на посочената практика и е постановил определението си в съответствие с нея, което прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Аргументът на жалбоподателя, че тази практика се отнася до договори за аренда, сключени след влизане в сила на ал.3 на чл.28 ЗАЗ, и е неприложима към процесния аренден договор, сключен преди приемане на посочената разпоредба, е относим към правилността на обжалваното определение, а както бе посочено по-горе, правилността на определението не се преценява в стадия за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. т. д. № 336/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 413 от 09.12.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 336/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :