О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр. София, 22.05.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3098 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадени от С. Н. М. и М. Я. М. от [населено място], лично и чрез пълномощника им адвокат В. Б. касационни жалби против въззивното решение от 23.01.2013 год. по гр. д. № 1417/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 27.06.2003 год. по гр. д. № 3728/2003 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против М. С. Ш. и И. С. Ш. от [населено място] ревандикационен иск за таванско помещение-ателие, находящо се на последния етаж в сградата на [улица] [населено място], със застроена площ 16.50 кв. м., за отмяна на нотариалния акт на ответниците № */1999 год. в тази му част и за заплащане на обезщетение за ползването на горния имот за периода от 31.07.2000 год. до предявяване на исковете в размер на сумата 4 350 лв.
В жалбите се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, с искане за неговата отмяна и вместо това предявените искове бъдат уважени. Касаторите претендират заплащане на направените съдебни разноски за цялото производство по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, с поставяне на правния въпрос за придобиване право на собственост по давност върху самостоятелно таванско помещение, представляващо принадлежност към собствения на касаторите апартамент в същата сграда, който въпрос според тях има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без излагане на съответни съображения.
Ответниците М. и И. Ш. не са взели становище по жалбите.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./ не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Съдебното производство по предявените обективно съединени искове е образувано по подадената на 29.12.2002 год. искова молба и съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК при разглеждането му в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на отменения ГПК от 1952 год., вкл. и тези за определяне цената на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната му цена, а по искове за парични вземания – от търсената сума – чл. 55, ал.1, б. „а” ГПК /отм./.
Предявените искове са по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД и са оценяеми, с цена на ревандикационния иск в размер на 399 лв., представляваща ? от данъчната оценка на спорния имот, възлизаща на сумата 1 595.10 лв. /удостоверение от 19.12.2002 год. на ТДД-София-град, приложено на л. 22 от първоинстанционното производство/, и цена на иска за обезщетение в размер на претендираната сума от 4350 лв.
В исковата молба ищците, сега касатори, са посочили цена на исковете си в горните размери, въз основа на която е внесена и държавната такса по делото. В срока по чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ въпросът за цената на иска не е повдиган нито от ответниците, нито от съда служебно, поради което и посоченият размер е релевантен за преценката на допустимостта на касационното обжалване съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Цената на предявените обективно съединени искове е под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв., поради което решението по въззивното дело не подлежи на касационно обжалване, а подадените против него касационни жалби са недопустими и следва да се оставят без разглеждане, без да се обсъжда релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от С. Н. М. и М. Я. М., лично и чрез пълномощника им адв. В. Б. касационни жалби вх. № № 27741 и 27742, и двете постъпили на 8.03.2013 год., против въззивното решение от 23.01.2013 год. по гр. д. № 1417/2008 год. на Софийски градски съд и ВРЪЩА същите на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3098/2013 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: