1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
София, 25.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 1035 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4385/27.08.2012г. срещу Определение № 379 от 13.07.2012г. на Апелативен съд, [населено място] по в.ч.т.д. 363/2012г., в частта с която касаторите Р. В. и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на Н. сумата 363.33лв. разноски, направени в частното въззивно производство и по частна жалба вх.№ 5857/20.11.2012г. срещу Определение № 531от 26.10.2012г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на касаторите за изменение на основание чл.248 ГПК на обжалваното с първата частна жалба определение за разноските.
Постъпил е отговор от Н. срещу подадените частни жалби. Твърди се, че те са недопустими на основание чл.280,ал.2 ГПК, предвид размера на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са съображения, че по същество жалбите са неоснователни, тъй като са били налице всички предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение: окончателен акт на въззивния съд, с който частната жалба е уважена и е отменено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото по образуваното от А. срещу касаторите съдебно производство; в частното въззивно производство Н. е защитавано от юрисконсулт; разноските са поискани с частната въззивна жалба. С отговора е представена съдебна практика в подкрепа на становището си, че за проведеното частно въззивно производство на А. се следват разноски.
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение приема, че следва да се произнесе по същество само по втората частна жалба, с която в производство по чл.248 ГПК, въззивният съд е отказал да измени атакуваното с първата частна жалба свое определение за разноските. Подадената частна жалба вх.№ 4385/27.08.2012г. няма самостоятелен предмет, окончателният акт на възивния съд за присъдените в частното въззивно производство разноски е разрешен с Определение № 531 от 26.10.2012г, което е предмет на частната жалба вх.№ 5857/20.11.2012г.
Тази частна жалба следва да се приеме за допустима, като за съблюдаването на срока по чл.275 ГПК са представи доказателства за датата на пощенското клеймо на пощенската пратка, с която касационната жалба е изпратена /19.11.2012г./ при начало на срока за обжалване-12.11.2012г.
Частната жалба е допустима и поради това, че не е налице хипотезата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК- цената на предявените искове е над 10 000лв., а размерът на разноските, които са предмет на частната жалба, е ирелевантен за достъпа до касационно обжалване.
Частната жалба срещу Определение № 531 от 26.10.2012г. е основателна.
Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.81 ГПК е присъдил разноски на ищеца с акт, с който делото не е приключило в съответната инстанция по начин изключващ последващото му разглеждане от нея, а с определение, с което по частна жалба на ищеца е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и то е върнато за последващи процесуални действия.
Съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. При частните производства следва самият акт да слага край на делото и с него да приключва съдебният спор, а не и когато то приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В последния случай разноските по частните производства ще бъдат възложени при приключване на съдебното производство оглед изхода на материалноправния спор.
Посоченото в обжалваното определение Определение № 108/10.02.2012г. по ч.т.д.№ 549/2011г. на І т.о., както и приложените към отговора на частната жалба определения касаят приключили производства по чл.274,ал.2 ГПК.
Цитираното от съда в обжалвания акт Определение № 61 от 09.02.2009г. по гр.д.№ 24/2009г. на ІV г.о. на ВКС / с което на страната са присъдени разноски за частното касационно производство, след отмяна на въззивно определение за отказ да бъде допуснато обезпечение и допускане на обезпечението от касационния съд/ е по въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика и е предмет на т. 5 на Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК- „ подлежат ли на присъждане с определението, постановено по молба за обезпечение на иска, направените от страните в това производство разноски, или те се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход”. Поради това възприетото в Определение № 61/2009г. становище не може да бъде ползвано като аргумент за извода за възможността в частното въззивно производство, с което няма характер на приключило производство, да бъдат присъдени разноски.
Настоящият състав намира за правилно и споделя становището, обосновано в приложените от касаторите Определение № 491/27.06.2011г. по ч.т.д. № 288/2011г. на ІІ т.о., Определение №1016/21.12.2011г. по ч.т.д.№ 665/2011г. на ІІ т.о., както и в Определение № 395/30.05.2011г. по ч.т.д. № 378/2011г. на І т.о. В тях състави на ТК на ВКС са приели, че произнасянето по искането за разноски предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция.
В случая, след акта на въззивния съд за отмяна на определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения иск, съдопроизводствените действия продължават, няма постановен окончателен акт по спора, поради което разноските не могат да бъдат присъдени с оглед крайния му изход.
С оглед на възприетото, не са били налице основанията за присъждане на разноски за частното въззивно производство.
Поради това следва да бъде отменено определението, постановено в производството по чл.248 ГПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено определението от 13.07.2012г., като молбата на Н. за присъждане на разноски да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 531 от 26.10.2012г. по ч.в.т.д. № 363/2012г. на Апелативен съд Варна,Търговско отделение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК Определение № 379 от 13.07.2012г. на Апелативен съд, [населено място], постановено по същото дело, в частта с която Р. Г. В. и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на Н. сумата 363.33лв. разноски за частното въззивно производство, И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 4385/27.08.2012г., подадена от Р. Г. В. и [фирма], [населено място] срещу Определение № 379 от 13.07.2012г. на Апелативен съд, [населено място] по в.ч.т.д. 363/2012г., като определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.